Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Придвижваше се по покрива с възможно най-лека стъпка, защото не искаше къщата да протече следващия път, когато завали. Хвърли поглед към мрачните облаци, които се събираха на притъмняващото небе и си каза, че това може да стане съвсем скоро.
Достигна ръба на покрива, там, където той се срещаше с балкона, минаващ по предната страна на къщата, и за миг усети разочарование, че разстоянието не е по-широко, та и предизвикателството пред него да е по-голямо. Все пак, декоративната решетка на парапета беше прекалено нестабилна, за да издържи теглото му, което правеше нещата малко по-интересни.
Като се залови за долната част на балкона, се прехвърли от другата страна и с висящи във въздуха крака се придвижи до другия му край, докато не достигна ъгловата колона. Изведнъж отекна гръм и заплющя дъжд, от който ризата залепна за гърба му. Обви крака около колоната за опора, а след това се залови с една ръка за нестабилната решетка, покатери се по хлъзгавата повърхност и се прехвърли през парапета.
Ключалката на френските прозорци, които водеха в спалнята му, не струваше и той се подразни, че госпожа Голям мозък не се беше погрижила за нея. Вероятно смяташе, че е прекалено стар, за да стигне дотук! Това, че устната и ребрата го боляха, а рамото му туптеше убийствено, допълнително подклаждаше раздразнението му и докато насилваше френските прозорци, гневът му отново лумна. Можеше поне да прояви достагьчно уважение към него като сложи един стол под бравата!
Прекоси тъмната си спалня, излезе в коридора и тръгна към светлината, струяща от нейната стая. Бе седнала с гръб към вратата, съсредоточила всички усилия на забележителния си ум върху колоните от неразбираеми данни, които течаха върху монитора й. От двете й уши стърчаха крайчетата на синя салфетка и й придаваха вид на зайче от анимационен филм. Кал си помисли дали да не мине зад нея и да й изкара акъла, като издърпа парчетата салфетка от ушите й. Точно това заслужаваше, но бременността й налагаше промяна в плана му. Не че вярваше в страховитите предупреждения на Ани за белязани бебета и усукани пъпни върви, ала все пак нямаше намерение да рискува.
Миризмата на бира се беше просмукала в него като цигарен дим, докато слизаше по стълбите. Беше мокър, бесен и цялото тяло го болеше... и всичко това - по нейна вина! Кръвта му бучеше в нетърпеливо очакване. Когато стигна във фоайето, отметна глава назад и изрева името й.
- Джейн Дарлингтьн Бонър! Веднага слизай тук!
Джейн вдигна рязко глава. Крясъкът му проникна през самоделните й тапи за уши. Значи все пак беше открил начин да влезе. Докато вадеше парченцата салфетка и ги изхвърляше в кошчето, се зачуди как ли го бе направил. Без съмнение с помощта на някоя забележителна проява на самонадеяна храброст, тъй като на великия куотърбек и през ум не би му минало да се унижи с нещо толкова очевидно, като това да строши някой прозорец. Въпреки засегнатото си честолюбие, тя почувства мъничко гордост.
Докато ставаше от стола и си сваляше очилата, се опита да си отговори защо нямаше желание да се заключи в стаята си. Не обичаше конфликтите и никога не я беше бивало в тях... какво по-добро доказателство от ужасните й дрязги с Джери Майлс? Може би не искаше да избегне тази битка, защото щеше да бъде с Кал. През целия си живот беше толкова любезна и сдържана, вечно внимаваща да не засегне някого. Ала Бомбардировача не си губеше времето с празни любезности, не се впечатляваше от достойното държание и бе неуязвим за обиди. С него не беше нужно да внимава какво говори и как се държи. Можеше просто да бъде себе си. Докато прекосяваше стаята, пулсът й се ускори, а умът й работеше на пълна пара. Чувствапй се напълно и прекрасно жива.
От фоайето на долния етаж Кал я гледаше как се приближава до най-горното стъпало. Стегнатото й малко дупе, обуто в панталон, се полюшваше лекичко, а плетената зелена блуза подчертаваше чифт гърди толкова невнушителни по размер, че и сам не можеше да си обясни защо така силно жадува да ги види. Косата й, прибрана назад с помощта на фиби, като на някоя ученичка от богаташко семейство, се развяваше напред-назад, също толкова непокорна, колкото и устата й.