Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Това беше нещо повече от чувство. Беше обвързаност на душите им.
— Какво се е случило с теб, Джон? В миналото ти?
Той смръщи вежди и скръсти ръце върху гърдите си. И по-важното, емоционалната му решетка изведнъж се изпълни с всякакви мрачни нюанси и тя имаше чувството, че той се кани да избяга.
— Виж, не искам да те притискам. — По дяволите! — И ако ми кажеш, че животът ти е бил изпълнен единствено с блажени моменти, ще го приема и повече няма да питам. Просто… Нормалната реакция би била да се стреснеш. Дори доктор Джейн беше сериозно притеснена, когато се върна в кабинета. Ти обаче остана плътно до мен. — Тя се втренчи в твърдото му, непроницаемо изражение. — Погледнах в очите ти, Джон. И в тях имаше нещо повече от хипотетично разбиране на ситуацията.
След дълга пауза той обърна нова страница в бележника и започна да пише бързо. Когато й показа написаното, тя можеше да разбере гледната му точка, но й се прииска да изругае.
— Отговори ми какво правиха в операционната. Кажи ми какво ти има.
Да, класически вариант на: „Аз на теб, ти на мен“.
На Леш му отне само около час да се добере с мерцедеса до градската си къща заедно с проститутката. Беше на вълна оцеляване. Движеше се бързо и решително, като спря само веднъж по пътя. При това единствено, за да се отбие в едно бунгало в гората, откъдето взе нещата, нужни за мисията му.
Когато влезе в гаража на къщата, изчака вратата да се затвори напълно, преди да излезе и да измъкне проститутката от задната седалка. Внесе гърчещото се тяло през кухнята и използва сериозна доза от магията, приложена върху Хекс.
Но магическата бариера не беше предназначена за силиконовата кукла. Омега беше наясно къде се намираха лесърите му от тази страна. Можеше да ги почувства като отзвук на собственото си съществуване. И чрез него лесърите успяваха да се намират едни други.
Така че единственият начин Леш да остане скрит беше, като блокираше самия себе си. Беше му повече от ясно, че господин Д. не беше подозирал за присъствието на Хекс в спалнята. Объркването му беше очевидно всеки път, когато му наредеше да остави храна.
Разбира се, големият въпрос беше дали този вид прикритие би държало и Омега настрана. И за колко дълго.
Леш запрати проститутката в банята с такова внимание и грижа, с каквито би хвърлил там евтин сак с мръсно бельо. Тя се строполи тежко във ваната и изскимтя през лепенката на устата си, а той се върна обратно до колата.
Отне му около двайсет минути да разопакова донесеното и после подреди всичко на бетоновия под в мазето: седем пушки с рязани цеви, полиетиленова пазарска торбичка, пълна с пари, пластичен експлозив, два детонатора, ръчна граната и четири автомата.
Изкачи се по стълбите и угаси лампата в мазето, а после отиде до задната врата, отвори я и подаде ръка навън. Хладният нощен въздух преминаваше безпроблемно през защитата, ограждаща къщата, но той почувства границите й. Защитната преграда беше силна… Но трябваше да бъде по-силна.
Хайде сега при пачаврата.
Леш затвори вратата, заключи я и се запъти към банята. Беше изключително делови, когато извади ножа си, сряза въжето, стягащо китките зад гърба й, и… Тя заразмахва ръце, но той я удари по главата и тя загуби съзнание. Разрез. Разрез. Разрез. Направи три дълбоки разреза в китките и на шията й и после се облегна, за да наблюдава как кръвта й изтича на тънки струйки.
— Хайде… Кърви, кучко. Кърви.
Той погледна часовника и си помисли, че може би щеше да е по-добре, ако я беше оставил в съзнание, за да има по-учестен пулс и по-високо кръвно налягане. По този начин щеше да скъси времето за чакане.
Наблюдаваше процеса, но нямаше представа до каква степен трябваше да източи кръвта й. Червената локва под нея се увеличаваше, а розовото й бюстие беше станало тъмно.