Принцеса с часовников механизъм

един ъгъл на библиотеката. Шарлот го бе разтърсила, за да го събуди, и на

въпроса дали има представа къде е Уил, той бе отвърнал най-искрено, че

според него младежът е тръгнал към Уелс, за да открие Теса и да я върне в

Института, било то крадешком или със сила. За негова изненада, тази

информация беше хвърлила госпожа Брануел в паника и тя бе свикала в

библиотеката среща, на която всички задължително трябваше да

присъстват... дори и Гидеон, който се беше появил, като накуцваше и се

облягаше тежко на една пръчка.

— Някой знае ли кога е тръгнал Уил? — попита Шарлот, застанала

начело на дългата маса, край която бяха насядали останалите.

Сесили, сключила ръце пред себе си с престорена смиреност,

изведнъж страшно се заинтересува от десена на килима.

— Много красиво украшение носиш, Сесили — отбеляза Шарлот,

присвивайки очи при вида на рубина, който висеше около гърлото на

момичето. — Май не го видях на шията ти вчера. Всъщност спомням си, че

Уил го носеше. Кога ти го даде?

Момичето скръсти ръце пред гърдите си.

— Няма да кажа нищо. Решенията на брат ми са си негови, пък и вече

опитахме да обясним на консула какво трябва да се направи. Тъй като

Клейвът няма да помогне, Уил взе нещата в свои ръце. Не знам защо си

очаквала нещо различно.

— Не мислех, че ще остави Джем — рече Шарлот и думите й сякаш

стреснаха и нея самата. — Аз... дори не мога да си представя как ще му

кажем, когато се събуди.

— Джем знае... — възмутено започна Сесили, но в този миг беше

прекъсната и то, за нейна изненада, от Гейбриъл.

— Разбира се, че знае — заяви той. — Уил просто изпълнява дълга си

на парабатай. Прави онова, което би сторил Джем, ако беше в състояние.

Отишъл е вместо него. Всеки парабатай би постъпил така.

— Ти защитаваш Уил? — обади се Гидеон. — След начина, по който

винаги си се държал с него? След като десетки пъти си казвал на Джем, че

има ужасен вкус за парабатай?

— Уил може и да е ужасен като човек, но постъпката му доказва, че

поне не е възмутителен ловец на сенки — рече Гейбриъл, а после,

улавяйки погледа на Сесили, добави: — Всъщност, може би и като човек не

е чак толкова лош. В общи линии.

— Колко великодушно изказване, Гидеон — подхвърли Магнус.

— Аз съм Гейбриъл.

Магнус махна с ръка.

— Всички от рода Лайтууд ми изглеждат еднакви...

— Хм... — побърза да се намеси Гидеон, преди брат му да е замерил

магьосника с първия попаднал му предмет. — Независимо от личните

качества и недостатъци на Уил, както и от неспособността на някои хора

да различат един Лайтууд от друг, въпросът си остава — ще тръгнем ли

след Уил?

— Ако той искаше помощ от вас, нямаше да поеме на път посред нощ,

без да каже на никого — заяви Сесили.

— О, да — отвърна Гидеон. — Защото хлапакът се слави със своите

грижливо обмислени планове и умението да взема разумни решения.