Ангелиада

Чандрис сви рамене.

— Както и да е, накрая се стигна до положение, в което не можех да издържам повече. Реших, че трябва да се махна. — Внезапно от спомена я побиха тръпки. — И като последната глупачка отидох при него и му казах какво смятам да правя.

Ханан направи крачка към нея и я прегърна през римото.

— Нарани ли те? — тихо попита той.

Чандрис потрепери отново.

— Не ме докосна. Просто си стоеше и ме гледаше с безумните си очи. А след това ми обясни до най-малката подробност какво смята да ми направи, ако опитам. — Тя поклати глава. — Още не зная как успях да се измъкна. Предполагам, просто не е вярвал, че говоря сериозно.

Настъпи дълго мълчание. Чандрис чувстваше топлотата, силата и сигурността на прегръдката на Ханан. Усещането до известна степен ѝ напомняше за времето, когато беше с Трилинг, и същевременно бе съвсем ново. В тази прегръдка нямаше нищо сексуално, нищо от стаената жестокост на хищник, която съпътстваше всяка дума и действие на Трилинг. Докосването на Ханан бе докосване на приятел — нищо повече, но и нищо по-малко. Не ѝ трябваше нищо друго.

А това правеше предстоящата раздяла още по-трудна.

Тя махна сълзите от очите си и се изправи.

— Добре съм. Благодаря ти.

Ханан свали ръката си.

— Не винаги е благодат да имаш добра памет, а?

— Изобщо не е благодат — горчиво отговори тя. — Просто е инструмент, удобен да направиш поредния удар. Нищо повече.

А като стана дума за инструменти… Въздъхна и посегна към ключа…

И в същото време порталът внезапно издрънча.

„Трилинг!“ Чандрис подскочи, удари главата си в корпуса на „Газела“ и зарита с крака още преди да стъпи на земята. Обърна се рязко, ръката ѝ трескаво зашари в кутията за инструменти в опита си да открие — каквото и да е — оръжие. По чиста случайност попадна на някаква дълга отвертка, прецени тежестта ѝ и се опита да заобиколи Ханан…

Не беше Трилинг. Коста замръзна на прага като хванато в засада животно.

— Ъъъ… Здравейте — успя да каже той. Очите му прескачаха от отвертката към лицето на Чандрис. — Май съм уцелил неподходящ момент…

— Не, не. — От сериозния тон на Ханан не бе останала и следа. — Няма нищо общо с теб. Направих си лоши шега с Чандрис и тя се опитва да ми го върне. Заповядай.

Бавно, очевидно без да е напълно уверен, Коста прекрачи прага.

— Защото ако моментът не е подходящ…

— Не, не се притеснявай — подкани го Ханан. — Чандрис, махни тази отвертка. Какво те води насам, Джерико? Пак ли искаш да пътуваш до Ангелиада?

— Кредитната му линия вече трябва да е възстановена — намеси се Чандрис още преди Коста да успее да отговори и раздразнено остави отвертката на мястото ѝ. Коста я дразнеше по всяко време. А точно в този момент бе направо нетърпим.

Тя вдигна поглед точно навреме, за да види как бузата му трепна.