Бегачът

Драйдън бутна лаптопа настрана и се зае да прави сандвич. От хладилника извади плочка сирене, взе големия нож от стойката и отряза две парчета. Задържа ножа малко по-дълго от нужното, изучавайки режещия му ръб и върха. Какво ли ще изпита, ако Рейчъл го заключи точно в момента? Какво ли ще е усещането най-неочаквано да му се прииска да си забие този нож в гърлото? Толкова да го иска, че да го опре под адамовата ябълка и да го дръпне рязко? Остави го в мивката и се зае отново със сандвича.

Холи се събуди четири часа по-късно. Драйдън си отиде в стаята, за да легне. Започна да се унася и в онова неясно състояние точно преди да заспи, Рейчъл дойде при него. Отново седяха в тъмната градска къща и тя се облягаше на рамото му. Топла, безформена и крехка. Той се опитваше да не помръдва. Опитваше се да задържи мига колкото може по-дълго.

— Това е Арктурус — каза Холи.

Беше две нощи по-късно. Седяха един до друг на стълбите на верандата и гледаха нагоре към звездите. Макар че градските предградия бяха много близо, небето беше черно като катран.

— Не се вижда, но Арктурус е огромна звезда — обясни Холи. — Ако сложиш нашето слънце до нея, то ще прилича на черешка до плажна топка.

— Астрономия ли си следвала?

Холи поклати глава.

— Познавах човек, който искаше да следва астрономия. Разказа ми много такива малки факти.

После потъна за дълго в мълчание.

— Каква беше Рейчъл, докато беше с нея? — попита тя най-накрая.

Известно време той обмисля отговора си.

— Като напомняне, че си заслужава да живееш.

Холи вдигна крака на стъпалото под онова, на което седеше, и прегърна коленете си.

— Много е страшно искрено да съжаляваш за нещо. Да съжаляваш с всяка своя частица. Смяташ ли, че би могла някога да приеме това от мен?

Драйдън долови потребност в нейния глас. Искаше да ѝ каже, че е възможно. Вместо това си представи последния миг между Рейчъл и нейната майка и замълча.

Вятърът се усили. Холи потрепери и притисна коленете си по-силно. Драйдън я погледна. Бретонът ѝ се спускаше по слепоочията. Очите ѝ бяха почти затворени. Нещо в нейната уязвимост прикова вниманието му.

Тя вдигна очи и срещна погледа му. Няколко секунди сякаш изпитваше страх от него заради начина, по който я гледаше. Беше я хванал неподготвена. Пое си дълбоко дъх и погледът ѝ се промени. Не уплашен, а напрегнат. И все още изпитващ някаква потребност.

Секунда по-късно започнаха да се целуват. Ръцете им на гърбовете, вкопчени и дърпащи. Коленете ѝ се смъкнаха и тялото ѝ се притисна в неговото с все сила. Устата ѝ оживя от вълнението, дъхът им се ускори едновременно. Тогава се раздвижиха. Качиха се на верандата, проснаха се на старите дъски, пръстите се заеха с копчетата на ризите, търсейки и дърпайки. Той успя да разкопчае закопчалката на сутиена ѝ. Тя откъсна уста от неговата, за да говори.