Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Как… го направи?
— Аз съм жената-змия.
Знаеше, че той обича тази поза, но всъщност искаше поне за известно време да не вижда лицето му. Той я улови за ръцете и се притисна още по-силно към нея.
Когато настъпи моментът, тя получи мощен оргазъм. Той се изпразни в нея след секунди. Тя легна до него и той се намести зад нея, притисна я в извивката на тялото си.
Само след минута обаче я изненада с въпроса:
— Рей?
Тя бавно се завъртя в обятията му и се вгледа в познатото, любимо лице. Вдигна ръка и прокара пръст по носа му.
— Да зърнеш любовта как почва…
— Ти… пораснала ти е нова ръка — каза той объркано. — Но отвътре си същата.
Изменчивият осъзна, че вече деветдесет години отвътре е сестра Дебора, такава, каквато я бе познал толкова отдавна.
Ръсел опипа лицето й, плъзна пръсти към татуировката.
— Само лицето ти е различно…
— Все още съм Шарън. Промяната на тялото отнема повече време и е болезнена.
— Коя… какво… — Той продължаваше машинално да я гали. — Какво всъщност си ти?
— Аз съм Шарън и Рей, и още няколкостотин души през последния век, а също различни животни и предмети отвътре. Да отговаря „какво“ съм ми е много по-трудно.
— От друга планета ли идваш?
— Не зная. Спомените ми отпреди трийсетте години на миналия век са смътни — по същата логика бих могла да идвам от бъдещето.
— Какво си била преди това?
— Различни същества, предимно морски. Бяла акула, косатка — онова, което е на върха на хранителната верига. И каквото ми повелява инстинктът за самосъхранение. Възможно е да съм тук от времето, когато е и обектът, нищо чудно да съм пристигнала с него на планетата — от бъдещето, от друга планета, от друго измерение. Изпитвам непреодолимо влечение към него.
Той бавно кимна.
— Значи ме съблазни с надеждата да…
Тя го целуна по бузата.
— Което не означава, че не те обичам — прошепна. — Можеш да обичаш някого и пак да го използваш. Него, или нея.
Настъпи продължително мълчание. Той приглади един кичур от косата й и се усмихна.
— Толкова си женствена. Като Рей, като Шарън — и сега, когато си по малко от двете.
— Предпочитам женската форма. Но бях морски пехотинец през Втората световна война и жонгльор в цирк. През седемдесетте бях студент по астрономия в Харвард, няколко години по-възрастен от Джейн, и дори й водех лекции.
— Някога срещала ли си Джек или мен преди проекта?
— Не. Чела съм, разбира се, за теб покрай историята с „Титаник“, нали бях морски биолог.
— Както и морски пехотинец. — Той поклати невярващо глава. — А сега?
Изменчивият прехапа устни.
— Ще ми налееш ли вино? — Той понечи да се надигне, но тя го спря. — Чакай, знам къде е.
Докато вървеше към кухнята, чувстваше погледа му върху голото си тяло.
— Съжалявам, че нямахме повече време — въздъхна изменчивият. — Така исках да се влюбиш в Шарън.
— Влюбих се.
Тя напълни чашата с искрящо червено вино. Ако можеше да види лицето й, щеше да се изплаши — зениците й бяха разширени докрай.
— Но се налага да форсирам събитията. Заради утре.
— Знаеш ли какво ще стане утре?
— Лесно е да се предположи. Зная, че обектът е отговорил на посланията ви. Решили сте да го съобщите пред медиите. С цел да ме примамите да се появя отново. — Подаде му чашата.
Той я взе, но не отпи.
— Както и да накараме още няколко милиона души да работят над дешифрирането. По-големи компютри. — Отпи и й върна чашата. — Защо просто не заявиш открито за себе си? Веднага ще те включим в проекта и ще те защитим от… — Той кимна към прозореца. Имаше предвид хората, които бяха стреляли по нея.
— Не зная дали бихте могли. — Погали го по бузата. — Познавам добре човешката природа, може би дори по-добре от теб. От столетия ви наблюдавам.
— Познаваш и любовта.
— Познах я няколко пъти. Но зная, че има и ксенофобия. Била съм негър, азиатец и испанец в Америка по времето, когато белите можеха да правят с мен каквото поискат. Бял пленник по време в Марша на смъртта на Батаан. Да те мразят за това, че си различен — това е урок, който не се забравя лесно. — Тя отпи и сложи чашата до свещта. — Нито един човек на тази планета не може да бъде „по-различен“ от мен.