Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Същият.
— Мислех, че е напуснал Бригадата.
— Напусна я, обаче точно той влезе в гробницата. Не ме питайте как, Вейл, не знам как.
— Доволен съм все пак, че сте цял, господин комисар.
— Само един крак ми липсва.
— Хубаво — каза Вейл смутено, неспособен да внесе успокоение в душите. — Проучих вицепрезидентката. Наистина е имало брак, преди двайсет и девет години.
— Името на съпруга?
— Още не го знам, пуснах съобщение в пресата. Един от свидетелите на бракосъчетанието, една жена, е била убита в Нант преди седмица с два куршума в главата. Дъщеря й отговори на обявата. Сега търся втория свидетел. Нант. Адамсберг си спомняше, че е чувал нещо за Нант. Но кога? И какво?
— Имало ли е дете?
— Нямам представа. Ако е имало, го е дала за осиновяване.
— Трябва да се издири детето, Вейл.
Адамсберг затвори и посочи крака си.
— Нещо ме боцка вътре — съобщи той.
— Слава на Бога — зарадва се Даница и се прекръсти.
— Тогава те оставяме — каза Бошко и стана да си ходи, веднага последван от Вукашин. — Ще можеш ли да се оправиш сам за обяда?
— Върви си почини, Бошко. И той ще си легне.
— Сложи му грейка на крака.
Докато Адамсберг заспиваше под синия си юрган, приготвиха стая за непознатия с коси на глиганче и според Даница с очарователна усмивка. Устната му красиво се повдигаше от едната страна и лицето му тутакси грейваше. Дългите му мигли хвърляха лека сянка върху неясните контури на бузите му. Нищо общо с нервната и танцуваща физика на Адамсберг. Непознатият не се опитваше да се харесва. Но носеше в косите си следата на дявола, а знае се, че дяволът може да приеме чертите на прелъстител.
XXXIX
Веранк отпусна два часа сън на комисаря, после влезе в стаята му, дръпна завесите и приближи два стола до огнището, в което Даница бе запалила голям огън. От горещината в стаята можеше да се изпоти и мъртвец, което и бе целта на Даница.
— Как ти е конското копито? Ще станеш ли кентавър или ще останеш човек?
Адамсберг раздвижи крака си, изпробва пръстите си.
— Човек — каза той.
— Нали искаше да се отучиш от този навик?
— Винаги е така. Данглар реши да спре да пие бяло вино.
— Невъзможно.
— Минава на червено.
Настана тишина. Веранк знаеше, че лекият разговор няма да продължи дълго, а Адамсберг го предчувстваше. В момента просто си стискаха ръцете, преди да поемат по стръмнината.
— Задай си въпросите — каза Веранк. — Когато поискам да не ми задаваш повече въпроси, ще ти кажа.
— Добре. Защо слезе от планината? Смяташ пак да постъпиш на работа ли?
— Задавай ми само по един въпрос.
— За да постъпиш на работа ли?
— Не.
— Защо слезе от планината?
— Защото чета вестници. Прочетох за клането в Гарш.
— И разследването те интересува?
— Да. Затова следях работата ти.
— Защо не дойде в Бригадата?
— Исках да те наблюдавам, а не да ти кажа „здрасти“.
— Винаги действаш така тихомълком. Какво наблюдаваше?
— Разследването ти, действията ти, срещите ти, пътя, по който поемаше.
— Защо?
Веранк помаха с пръсти във въздуха, жест, който означаваше: „Мини на следващия въпрос“.
— Наистина ли си ме следил?
— Бях тук един ден преди да пристигнете в Белград с младежа, облицован с косми.
— Владислав, преводачът. Това не са косми, а козина. Наследил я е от майка си.
— Вярно, че така е казал. Една моя приятелка във влака ви подслушваше.
— Елегантна, богата, хубаво тяло, зло лице. Така я определи Влад.
— Никак дори не е богата. Играеше роля.
— Кажи й да работи по-добре. Забелязах я още в Париж. В Белград откъде знаеше къде ще отидем? Тя не беше в рейса.
— Бях се обадил на един колега в отдела по командировките, той ми каза къде отиваш. Час след като направи резервацията си, знаех крайната ти спирка — Киселево.