Драконът на Арканите
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите». Краткое содержание книги:
Слънцето залязваше, когато тя отиде при Анес. Баронесата я чакаше до обраслата с бръшлян кула на гълъбарника — там тя обичаше да се усамотява, когато, още съвсем млада, беше послушничка при шатленките. След смъртта на баща ѝ младата баронеса Дьо Водрьой и богатството ѝ бяха поверени на далечен роднина, който веднага се постара да отстрани девойката, за да разполага с парите ѝ. Анес беше изпратена при Сестрите на Сен Жорж, където имаше една леля и две-три братовчедки. Щеше да си възвърне свободата и имотите едва няколко години по-късно, в навечерието на произнасянето на монашеския обет. Но колкото и случайно да изглеждаше, този престой при шатленките се оказа решаващ за съдбата ѝ.
Майка Дьо Серне изпита силно безпокойство още щом видя, че Анес е облечена в черно. След това младата жена се обърна и настоятелката забеляза помръкналото ѝ лице и сълзите, които се стичаха от зачервените ѝ очи.
— Боже мой, Мари-Анес! Какво ти е? Какво се е случило?
Седнаха под бръшляна и се разприказваха.
По-скоро Анес говореше; майка Дьо Серне я слушаше и се опитваше да я успокои. Младата жена се отпусна и се изповяда, освободи се от задушаващата я тежест на спотаената мъка. Без да се срамува и без да изпитва свян, тя сподели всичките си тревоги и съмнения.
Както и цялата си ярост.
Почти пълната луна изгря на още непомръкналото небе и нежно гугукане долетя от гълъбарника. Тук-там запалиха факли в голямото и спокойно абатство.
— Да се помолим заедно — предложи поднастоятелката и взе в ръцете си дланите на Анес. — Зная, че това лекарство може да изглежда жалко, но често помага.
— Не — отговори младата жена и стана. — Не, аз… Аз трябва да тръгвам…
— Падна мрак. Къде ще отидеш?
Анес остана права, колебаеше се, изглеждаше покрусена и се оглеждаше, като че ли търсеше отговор на въпросите си наоколо.
— Почувства повика, нали? — запита я майка Дьо Серне.
— Да — призна тя.
— Белегът ли?
— Оживя. Почти ме изгаря.
— Знаеш какво означава това…
— Онова, което отгатвам, е достатъчно, за да ме изплаши до смърт.
— Не бива да се страхуваш. Никой не бива да се страхува от съдбата си… Провидението ти го изпраща, Мари-Анес.
— Това провидение, което уби Балардийо, а сега вече нищо не ме задържа на този свят! — изрече агресивно Анес.
Настоятелката стана на свой ред.
— Ела. Да повървим — рече тя и хвана под ръка онази, която отдавна беше възприела като нямаща равна сред другите послушнички.
Направиха само няколко крачки и се озоваха в билковата градина. Бавно поеха по алеите.
— Когато бях настоятелка, шатленките сториха една грешка — разкри ѝ майка Дьо Серне. — Огромна грешка, за която аз съм изцяло отговорна… За нещастие, открихме я много късно и не беше по силите ни да я поправим. Можехме само да се опитаме да намалим щетите от нея. Оттогава Сестрите на Сен Жорж правят всичко необходимо, та грешката им да не доведе до трагедия…
— Каква грешка, майко?
— Не мога да ти кажа, тъй като ти не си шатленка. Но знай, че може би си в състояние да я преодолееш. Белегът, който носиш, е свидетелство за велика участ и…
Анес спря. Поднастоятелката стори същото и се обърна към нея.
— Не, майко. Ако трябва да стана монахиня, ако трябва да произнеса обета си и да се превърна в шатленка, заслужавам да зная всичко. Изморих се от тайни.
Майка Дьо Серне впери поглед в очите на разгорещилата се баронеса Дьо Водрьой и откри там непоколебима решителност. Все пак се поколеба.
След това каза:
— Предполагам, че трябва да започна от самото начало.
— Какво означава това?
— От Арканите.
Когато се върна в двореца на Ястреба, Ла Фарг попадна на Лепра, който го чакаше, и му каза:
— Дойде Рошфор. Търсеше ви.
— Зная. Намери ме в Кардиналския дворец.
— Какво искаше?
— Да ми съобщи за новата мисия, която Кардиналът ни възлага. Къде са Ленкур и Марсиак?
— Ленкур е тук. А ето, че и Марсиак се връща.
Гасконецът наистина пристигаше.
— Бях при Габриел — каза той и се присъедини към другите двама на каменното стълбище. — Какво става?
— Да влезем — рече Ла Фарг.
Малко по-късно той се обърна към Лепра, Ленкур и Марсиак, които се бяха събрали в оръжейната зала.
— Както знаете, Анес си тръгна. Същото се отнася и за Сен Люк, който ми върна пръстена с печата. Оставаме само вие двамата и аз. И ти, Антоан, ако пожелаеш още веднъж да ни помогнеш.