Драконът на Арканите

През отворения прозорец нахлуваха песните на птичетата, накацали по дърветата в парка.

— Тази сутрин погребахме Балардийо — съобщи Ла Фарг, гледайки жълтото отражение на виното в инкрустираната си чаша.

— Аз… Аз не знаех.

— По-малко от три седмици след Алмадес…

— Съжалявам. Искрено.

— Бяха храбри и добри мъже. Никой от тях не заслужаваше да загине така… Може би утре ще падне още някой. Може да е Ленкур, Марсиак, Лепра. Може да съм аз… Не смятате ли, че всичко това си заслужава да дадете някакви обяснения? — заключи той и се втренчи в Италианката.

Развълнувана, тя стана и отиде до прозореца.

След това се обърна към Ла Фарг, известно време отвърна на погледа му и накрая сухо кимна.

— Благодаря, госпожо — рече капитанът и стана на свой ред. — Да започнем с вас, съгласна ли сте? Научих от Пазителите, че им служите, също както и аз.

— Истина е.

— Но също така служите и на папата.

— Както вие служите на Кардинала. Впрочем случва ми се да работя и за собствено удоволствие, за разлика от вас. Човек трябва някак да печели, нали?

Ла Фарг не отговори.

— Ако си спомням добре — поде той, — вие ми бяхте подсказали за принадлежността си към Седемте…

— В онази незабравима вечер в Лисичарника, така е. Преди събитията неочаквано да се развихрят трескаво…

— Преди за малко да ме предадете в жертва, заедно с хората ми, на драките, които ви преследваха, искате да кажете.

— Бях в безнадеждно положение, капитане. Трябваше на всяка цена да се отърва от тези драки и най-вече от техния магьосник. Наистина, използвах ви. Но това беше за общото благо, повярвайте ми — тъй като притежавах сведения, които трябваше да предам колкото може по-бързо на папата и на Пазителите — Алесандра нервно изпи виното си и се опита да си възвърне спокойствието. — Впрочем не смятам, че съм била неблагодарница. Без мен щяхте ли да плените Алхимика от Сенките?

— Права сте. Всъщност кой е този дракон? И каква цел преследваше? Вече не вярвам, че амбицията му е била да отвлече кралицата. Не вярвам също, че е действал сам.

Красивата Италианка продължително впери поглед в Ла Фарг, а през това време размишляваше. След като взе решение, тя запита:

— Какво знаете за Арканите, капитане?

Хванат натясно, той не отговори. Тогава тя го повлече към съседната стая.

— Елате.

Близо до леглото с колоните имаше голяма клетка. Затворените там дракончета се оживиха веднага щом господарката им влезе, обаче тя не им обърна никакво внимание. От този момент Сцила и Харибда започнаха ревниво да дебнат движенията на капитан Ла Фарг.

— Вижте — рече Италианката и посочи към малка кръгла масичка.

Върху нея бяха подредени карти таро, редом до мастилница и перо. Повечето от тях бяха наименувани, покрити със странни надписи. Ла Фарг се наведе. Бяха великолепни и носеха показателни имена, но той не разпозна нито една от тях.

— Това са двайсет и двата големи аркана на карти таро — обясни му Алесандра. — На драконово таро всъщност.