Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
Интересно, как ли се е държал и как ще се държи той тепърва със следователя? Какво впечатление ще направи? Ще се стори ли на Разумов човек, способен на отложено отмъщение, осъществено четири години по-късно? Или ще се преструва на мек интелигент, какъвто Алексей Сотников изобщо не е?
Иля Ефимович, потънал в размислите си, не забеляза как бе минало време и когато в стаята надникна Карина, искрено се учуди:
— Тръгваш ли си вече?
— Да, татко, късно е, а утре съм на работа.
Той повдигна с усилие тежкото си тяло от кревата и излезе в антрето да изпрати дъщеря си. Карина мълчаливо закопча късото си палто, намота отгоре му върху раменете си красив кашмирен шал, пристъпи към вратата. И се извърна, вгледа се право в очите на Горбатовски.
— Сега доволен ли си, татко? — попита едва чуто.
И си тръгна, без да дочака отговора.
Иля Ефимович застина насред квадратното антре. След разпита тя дори не продума. За нищо не го попита. През целия път мълча.
Нима подозира, че той…
Антон беше вече по средата на пътя си към къщи, когато му позвъни Зарубин.
— Занесе ли учебника? — първо попита той.
— Занесох го.
— И как е нашият приятел Стасов?
— Добре е — уморено отговори Антон.
— Къде си сега?
— Пътувам към къщи.
— Върни се — изкомандва Сергей Кузмич. — Нуждая се от помощ. Трябва да отида до едно място, но непременно с някой друг, иначе ще се издам. Спасявай положението, Антоне.
— Кузмич, имам деца — недоволно каза Антон. — Ако бавачката може да остане за през нощта, тогава…
— Ами обади й се и я попитай, вместо да разсъждаваш — ядоса се Зарубин. — Тя винаги е можела да остава, защо сега да не може? Хайде, не се измъквай. И веднага ми се обади, за да ти кажа къде ще се срещнем.
Антон се обади на Елвира, която без особена радост, но все пак се съгласи да остане с децата. Зарубин нареди той да го вземе от площад „Трубная“. Това посещение, както се разбра, наистина не беше тягостно, но нямаше да е добре той да отиде сам на това място — можеха да възникнат много въпроси.
— Ти нали имаш бавачка? — доста безцеремонно попита Зарубин, след като обясни на Антон целта на пътуването. — До днес май никога не си имал проблеми.
— Реши да се омъжи — призна Антон. — Скоро ще ме напусне. И не знам какво ще правя.
Зарубин извъртя цялото си дребничко тяло на седалката и бучна пръст в рамото на Антон.
— Ето, на! Видя ли докъде се докара! Открай време те предупреждавах да не разчиташ на нея, тепърва има да патиш с тая бавачка.
— Но защо? — не разбра Антон. — Ти не си имал никакви основания да се съмняваш. Та тя е добра, свястна жена, помагаше ми искрено и децата я обичат.
— Ами защото е млада и красива и има много пари! От къде на къде реши, че тя цял живот с удоволствие ще бърше дупетата на децата ти? Тя си иска своя живот, да има свое семейство, свои деца, това е нормално. Това беше очевидно дори за мен и просто се чудя защо ти нито веднъж не помисли за това.
— Но Елвира никога не е споменавала такова нещо… Бях сигурен… Нито веднъж не ми беше дала повод да се притесня за това, винаги се държеше така, сякаш не й трябва никакъв друг живот. И сега изведнъж…
— Ама не е изведнъж, Антоне, не е изведнъж — укорително каза Зарубин. — Всичко беше очевидно от самото начало, просто ти не си искал да го видиш. Виждал си само онова, което ти е било удобно лично на теб, което се вписва в собствената ти жизнена концепция.
Антон вече и без това го бе разбрал. И му беше неприятно още веднъж да слуша лекция за това, колко не е бил прав.
— Сто пъти съм ти казвал: човешкото око мами — продължи Сергей Кузмич, — то вижда не каквото е в действителност, а изключително това, което иска да вижда самият човек. На това ме научиха преди много години. И аз отначало, когато бях по-млад, не вярвах, после се убедих — такава е истината. Ти на колко си години?
— На трийсет — промърмори Антон. — Сякаш не знаеш.