Плутоний за Исус

Турецки се обърка:

— Ей така, по средата на седмицата?

— Защо не? Когато човек е в стресово състояние, трябва да се отърси от него!

— Но аз не съм подготвен! Нямам нито хавлия, нито чехли…

— Спокойно, всичко има! Да пращам ли колата?

— Изпрати я — съгласи се Турецки. — Защото просто не ми се тръгва.

… Бибарцев се оказа прав: сауната и прохладният басейн превърнаха тежката преумора в приятна отпадналост.

Турецки бе отказал обилната вечеря и студената водка, смяташе да вечеря вкъщи, със семейството си, тъй като започваха вече да му се сърдят. Затова на масата бяха сервирани само бира, ядки и раци.

— Е, благодаря ти, Серьога — с искрена признателност каза Турецки и вдигна халбата си. — Смятай, че вече си ме релаксирал и можем да поговорим по работа.

— Извинявай, Саша, че пак ще те занимавам с проблемите си, но нали знаеш, че винаги човек се обръща към онзи, който вече веднъж му е помогнал…

— Но аз с какво съм ти помогнал? — учуди се Турецки. — Направи го нашият млад приятел. Така че него трябваше да поканиш на сауна за благодарност.

— А защо не? — оживи се Бибарцев. — Хайде да го извикаме?

— Няма да може, в командировка е.

— Жалко… Та ето за какво исках да те помоля, Саша. Искам пак да ми намериш някой енергичен и оправен човек!

— Защо? Всичко наред ли е със сина ти?

— С Едик ли? Слава богу! Сега той ми помага, взе си за известно време отпуска от колежа.

— Отпуска ли? И за какво?

— Не за какво, а защо. Защото иска да изчака цялата тая шумотевица със сектата да отзвучи. Разбираш ли, неприятно му е, че там много хора знаят за посещенията му в тази секта и ще започнат клюки, ще се лепне полицията…

— Ясно. Извинявай, че те прекъснах, разказвай по-нататък.

— Трябва ми човек, запознат със спецификата на нашата работа, който да се помотае из банката, да огледа едно-друго, да се ориентира, така да се каже, какво е положението…

— Защо, да няма нещо гнило?

— Абе на езика на програмистите бих го нарекъл вирус. Някой тайно източва парите ни и си ги превежда другаде.

— Къде?

— Ако знаех къде, щях да знам вече и името на вируса!

— И много ли е източил?

— Зависи от каква гледна точка се преценява, но доста — триста.

— Какво триста?

— Триста хиляди долара.

— Имам предвид един такъв специалист с широка квалификация, ще го попитам дали ще се справи. Но бих те помолил да му дадеш някакво възнаграждение, да речем, по граждански договор или както ти бъде по-удобно. Не защото изпитвам към тебе някаква класова омраза, а просто защото моят специалист е пенсионер и една хилядарка отгоре ще му бъде добре дошла…

— Няма проблем, Саша!

Когато мълчаливият шофьор го докара пред входа на кооперацията, Турецки почти спеше, но с последни усилия на волята си прогони съня, за да пообщува поне един час със семейството си.