Скарлет [bg]

Скарлет погледна стената, която ги делеше от съседната частна ложа и чиито червени тапети бяха почнали да се лющят. Може би и сега там имаше някой, който ги подслушваше. А вероятно беше групата войници, която беше видяла на първия етаж в салона — ако сетивата им бяха и наполовина толкова остри, колкото тези на Вълка, сигурно щяха да могат да ги чуват и оттам долу. Тя потисна импулса си да заругае в празнотата, надигна се да седне на стола, взе ръцете на баба си отново и ги стисна силно. Освен че бяха станали толкова меки, те бяха студени като на мъртвец.

— Добре ли си наистина? Да не би да са те наранили?

Баба й се усмихна уморено.

— Нищо не са ми направили. Поне още не. Не знам какво планират, нямам им никакво доверие, не и след това, което причиниха на Люк. Споменаха и теб. Ужасих се, че ще тръгнат след теб, миличка. Иска ми се да не беше идвала. Не съм напълно готова. Трябваше да се сетя, че това ще се случи.

— Но какво искат тези хора?

Баба й погледна надолу към тъмната сцена.

— Искат от мен информация, която аз няма как да им дам, но ако можех, не бих се поколебала и за миг да им я дам. Щях да им кажа всичко още преди седмици. Всичко бих им дала, за да се върна у дома при теб. Всичко, за да те предпазя.

— Каква информация?

Баба й пое бавно дъх.

— Те искат да научат какво се е случило с принцеса Селена.

Сърцето на Скарлет прескочи.

— Истина е значи, така ли? Ти все пак знаеш нещо за нея?

Баба й повдигна вежди.

— Да не би да са ти казали защо ме подозират?

Тя кимна и изпита вина, задето бе научила тайната, която баба й толкова дълго бе пазила.

— Казаха ми за Логан Танер. Те вярват, че той е донесъл Селена на Земята и те е потърсил за помощ. Казаха ми още, че смятат, че той е моят… моят дядо.

Бръчките по челото на баба й се врязаха надълбоко и тя хвърли угрижен поглед към стената зад Скарлет, към другия балкон, а сетне отново погледна към нея.

— Скарлет. Обич моя. — На лицето й бе изписана нежност, но тя не продължи.

Скарлет преглътна и се запита дали след всичките тези години баба й не желаеше да се рови в миналото. Романът й с Танер, продължил толкова кратко, беше оставил следи за цял живот.

Дали баба й знаеше, че Танер е мъртъв?

— Grand-mere, аз помня мъжа, който дойде у дома. Мъжът от Източната република.

Баба й вдигна глава търпеливо.

— Тогава си помислих, че е дошъл за мен, но не е било така нали? Двамата говорехте за принцесата.

— Много добре, миличка Скарлет.