Не поглеждай назад [bg]

— Оставих едното на Хера, а другите две вече съм обещал. Сигурно съжалявате. С какво мога да ви помогна? — усмихна се той и отпи малка глътка.

Сейер знаеше, че любезността му ще се изпари съвсем скоро.

— Имаме само няколко въпроса относно Ани. За жалост се налага да обиколим всички още веднъж. — Избърса си дискретно устата. — Качила се е при вас в колата, така ли беше?

Подборът на думите, интонацията, тънкият опит на полицая да постави предишните му показания под съмнение изостриха бдителността на Юнас.

— Това ви казах миналия път. Същото важи и днес.

— Но нали тя всъщност е искала да върви пеш?

— Моля?

— Доколкото разбрах, не се е съгласила веднага да се качи в колата ви?

Очите на Юнас се стесниха още повече, но той запази спокойствие.

— Искала е да върви пеш — продължи Сейер. — Отклонила е предложението ви да я повозите. Прав ли съм?

Юнас кимна и се усмихна.

— Тя винаги правеше така, беше много скромна, но на мен ми се стори твърде досадно да върви пеш чак до магазина на Хорген. Разстоянието е голямо.

— Значи я придумахте?

— Не, не… — отривисто поклати той глава и промени позата си на стола. — Просто настоях малко. Някои хора постоянно трябва да ги притискаш малко, за да склонят.

— Значи Ани е отказала да се качи в колата ви, така ли?

Юнас съвсем ясно чу как Сейер натърти върху „колата ви“.

— Ани си беше такава, трудна за убеждаване. С кого сте говорили? — внезапно попита той.

— С няколкостотин души — отвърна Сейер. — Един от тях я е засякъл да влиза в колата ви след дълга дискусия. Вие всъщност сте последният, който я е видял жива, и се налага да се вкопчим във вас, нали?

Юнас се усмихна заговорнически, сякаш полицаите играеха игра и той имаше голямо желание да се включи в нея.

— Не съм последният — възрази бързо той. — Последен е убиецът.

— Малко ни е трудно да го хванем — с престорена ирония отбеляза Сейер. — А и не разполагаме с доказателства, че мъжът с мотоциклета действително е чакал Ани. Имаме само вашите думи.

— Извинете, но накъде биете?

— Е — разпери ръце Сейер, — искаме да разнищим случая докрай. Моето служебно положение налага да подозирам хората.

— Да не би да ме обвинявате в лъжа?

— Така съм длъжен да разсъждавам — отвърна Сейер и се обърна рязко. — Дано ми простите. Ани защо не искаше да се качи?

— Искаше, разбира се! — разколебано рече той. За пръв път се наежи и се взе в ръце. — Качи се и я закарах до Хорген.

— И не по-далече?

— Не, нали ви казах, оставих я до магазина. Помислих, че ще пазарува. Дори не съм стигал до вратата, а спрях горе на пътя и я оставих. А после — той се изправи и взе пакет цигари от плота, — не я видях повече.

Сейер насочи локомотива по нов коловоз.

— Вие самият сте изгубили дете, Юнас. Знаете какво е чувството. Разговаряхте ли с Еди Холан?