![Не поглеждай назад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/2/ne-poglezhdaj-nazad-bg-download.jpg)
Не поглеждай назад [bg]
- Автор: Фоссум Карин
- Серия: Инспектор Конрад Сейер [bg] #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789543572120
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Не поглеждай назад [bg]». Краткое содержание книги:
— И това ли не помните? — изненада се специалистът.
— Имах много различни пароли — измънка Халвур. — Постоянно ги сменях.
— Коя е папката?
— Ето тази.
— „Ани“?
Не зададе повече въпроси, а и нали работата му изискваше известна дискретност. Консултантът имаше големи амбиции. Халвур се приближи до прозореца. Бузите му горяха заради обзелата го смесица от срам и нервност, но и заради сърцебиенето, наподобяващо непрекъснати удари на барабан. Зад гърба си чуваше бързото тракане по клавиатурата, все едно чаткаха кастанети. Друг звук не се чуваше — само барабанът на сърцето му и кастанетите. След известно време, което му се стори цяла вечност, специалистът най-после стана от стола.
— Това беше, момче!
Халвур се обърна бавно и се вторачи в екрана. Пое подложката, за да се разпише на фактурата.
— Седемстотин и петдесет крони? — задъха се от учудване Халвур.
— Плаща се на започнат час — усмихна се специалистът.
Халвур се подписа с треперещи ръце на пунктираната линия най-долу на листа и помоли да му изпратят разписката с пощенски запис.
— Паролата беше от цифри — усмихна се специалистът. — Нула — седем — едно — едно — девет — четири. Ден, месец и година, нали? — Трапчинките му станаха още по-дълбоки. — Очевидно обаче не е твоята рождена дата, иначе щеше да си на осем месеца!
Халвур го изпрати и му благодари, после се върна тичешком в стаята си и седна пред екрана. Там имаше нов текст:
„Please proceed.“12
Лигите му почти потекоха по клавиатурата и той се хвана за сърцето, защото биеше много силно. Пред него се появи текст и той започна да чете. Наложи се да се подпре на бюрото и да примига няколко пъти, докато разглеждаше документа. Нещо се бе случило, Ани го бе написала. Най-после Халвур го откри. Четеше с широко отворени очи, силно разтревожен, и в съзнанието му започна да се прокрадва ужасно съмнение.
Бьорк вече си беше пийнал доста.
Кучето все още стоеше с изплезен език, дишаше запъхтяно и нетърпеливо. Очите му сновяха неспокойно напред-назад. Най-сетне Бьорк се надигна тежко, остави бутилката върху леденостудения под, хлъцна няколко пъти и се изправи. На мига политна назад към стената с разкрачени крака. Кучето също стана и се вторачи в него с жълтите си очи. Размаха опашка колкото да разбере какво е положението. Бьорк намери опипом револвера, здраво закрепен в тесния му джоб, извади го, изтегли петлето. През цялото време не сваляше очи от кучето, докато слушаше звука от търкащите се кътници в устата си. После внезапно се олюля, ръката му потрепери, но той успя да се окопити, вдигна ръка и натисна спусъка. Между стените отекна мощна експлозия. Куршумът проби черепа му, а съдържанието му плисна върху стената. Част от него изцапа и муцуната на кучето. Изстрелът продължи да ехти. Бавно утихна в звук, подобен на далечен гръм. Кучето се хвърли напред, за да се освободи от каишката, но напразно. След няколко опита се измори, отказа се и започна да скимти.
Галерията се намираше в тиха улица недалеч от католическата църква. Отвън бе паркиран ситроен, стар модел — с наклонени фарове. „Почти като очи на китаец“, помисли си Сейер. Колата беше покрита с прах. Скаре се приближи и я огледа. Покривът беше по-чист от останалата част, сякаш нещо дълго бе предпазвало лака. Колата беше сивозелена на цвят.
— Няма кутия за ски — изкоментира Сейер.
— Не, махната е. Има следи от ремъците.
Отвориха вратите и влязоха. Вътре миришеше горе-долу по същия начин като в магазина за плетива на госпожа Юнас: на вълна и препарати за апретура. Носеше се и лек мирис на смола от гредите на тавана. От единия ъгъл към тях бе насочена камера. Сейер спря и погледна в обектива. Килимите бяха наредени на големи купчини, а към горните етажи водеше широко каменно стълбище. Някои от килимите бяха пръснати по пода, други висяха на лостове, прикрепени към тавана. Юнас слезе по стълбите. С тъмни къдрици и облечен в дрехи от фланелен плат и кадифе, оцветени в червено, зелено, розово и черно, той се намираше в пълно съзвучие с обекта на страстта си. Излъчваше нещо меко, отпуснато. Избухливият нрав, ако действително имаше такъв, бе добре прикрит. Очите му бяха тъмни, почти черни и поведението му недвусмислено подсказваше професията му на търговец: държеше се дружелюбно, хлъзгаво и любезно.
— Я виж ти! — меко възкликна той. — Влизайте. Идвате да си купите килим, нали?
12
Please proceed (англ.) — Моля, продължете. — Бел. прев.