Невидим [bg]

Мери протяга ръка, аз я хващам и сключвам пръстите си около нейните.

— Тук ще сме в безопасност — уверявам я.

Изведнъж някаква порта, която дори не съм забелязала, се отваря навътре. Шерифите влизат в колата си, а ние поемаме след тях по стръмна извита, павирана алея, която води към хижата.

И двете коли отбиват към посипаната с чакъл зона за паркиране в западната част, осветяват къщата с фаровете си, а в светлината се виждат различни насекоми. Цялата хижа е направена от черешово дърво и всъщност е доста голямо ранчо. Около него има малък двор, но отвъд него сме заобиколени от тъмнината на нищото — от склон, убедена съм в това, макар мракът да е непрогледен. Намираме се на върха на хълм. Беше точно както го беше описал Джим Деметрио: за да се добереш до хижата, трябва да минеш по павираната алея право в ръцете на федералните или да се изкатериш по склона на планината.

Щатските шерифи слизат от колата си и претърсват хижата, преди ние да влезем. На предните седалки в колата ни Дени и шофьорът, специален агент Норм Гети, чакат търпеливо.

— Къщата е добре подсигурена — съобщава Гети. — Има предна и задна врата, всяка със секретна брава с блокиращ механизъм. При отварянето на всяка врата се чува звънене, а ако алармата е включена и бъде активирана, звукът ще се чуе от другата страна на Тихия океан. — Той посочва към къщата. — Цялата сграда е оградена от охранителни камери и сензори за движение, а пред предната врата има и допълнителна камера и можем да следим всичко оттук. — Той се обръща към нас и ни показва айпад, видеомонитор, чийто екран е разделен на четири и показва изображения от четири различни камери. — Напълно безопасно е — уверява ни.

— Хайде да слизаме — обръщам се към Мери. — Всичко е наред.

Измъквам се от страната на Мери, още стиснала ръката ѝ, и вдишвам мекия влажен въздух, изпълнен с миризмата на океан, донесена от лекия бриз. Наистина се намираме на върха на хълм, но имам чувството, че това е по-скоро остров, отколкото планина. Мястото, на което се намираме, е около декар, може дори и по-малко, и по-голямата част от него е заета от хижата и посипаната с чакъл зона за паркиране. Тревата около постройката е съвсем малко, следва стръмен склон от всички страни, ограден отвсякъде. Приближавам към оградата от източната страна и надниквам надолу към нищото.

— Там долу има само гъсти храсталаци и дива растителност — обяснява агент Гети. — Би му се наложило да изкатери цяла планина и да премине през непреодолими препятствия. Дори и да успее, би се изправил пред ограда с височина метър и половина, увенчана с бодлива тел. Единственият път към хижата е по павираната алея, през нас, през камерите и сензорите за движение, които ще ни предупредят за присъствието му много преди да стигне до вас.