Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
— Не бива да ходим там, ще ни видят — рече Маги задъхана. Тя се огледа и в двете посоки, после прескочи плета, като проклинаше драскотините и убожданията от глог и къпини. Двамата с Джем се изстреляха през пътя и скочиха зад следващия плет. Чуваха пръхтенето и виковете на мъжете, които ги преследваха, сега по-близо, и това ги пришпори да тичат по-бързо. Тук беше по-тъмно. Нямаше я Карлайл Хаус да осветява пътя. Само голо поле чак до складовете покрай реката.
Позабавиха крачка, за да не се препъват в мрака и да не вдигат шум. Звездите над главите им пробиваха все повече дупки в синьо-черното небе. Джем дишаше учестено в ледения въздух, който прорязваше като нож гърлото му. Ако не беше така ужасен от тълпата зад гърба си, би се наслаждавал на красотата на нощното небе.
Маги отново водеше, но напредваше все по-бавно. Когато внезапно спря, Джем се блъсна в нея.
— Какво става? Къде сме?
Маги се закашля и звукът прокънтя в мрака.
— Близо до Улицата на главорезите. Търся нещо.
— Какво?
Тя се поколеба и каза тихо:
— Някъде тук има стара тухларна, в нея печаха тухли. Можем да се пъхнем в пещта. Знам я… добро място за криене е. Ето я.
Те се блъснаха в четвъртит зид от груби тухли, висок до кръста, който беше разрушен от единия край.
— Давай, можем и двамата да се вмъкнем вътре. — Маги се наведе и пролази в тъмния квадрат, образуван от тухлите.
Джем клекна, но не я последва.
— Ами ако ни намерят тук? Ще сме заклещени като лисици в дупка. Ако останем навън, поне можем да бягаме.
— Ако бягаме, ще ни хванат. По-големи са и са много.
Най-накрая тежките стъпки на преследвачите им го накараха да я послуша. Той се промъкна в тясното тъмно пространство и се притисна до Маги. Пещта миришеше на глина и пушек и на едва доловим дъх на оцет от кожата на Маги.
Клечаха сгушени един до друг, запъхтени и премръзнали. След минута дишането им се поуспокои и стана равномерно.
— Надявам се на Мейси да й се е разминало — рече той тихо.
— Мистър Блейк няма да позволи да й се случи нещо.
— Какво според теб ще ни направят, ако ни хванат?
— Няма да ни хванат.
Ослушаха се. Стъпките на мъжете се чуваха по-отдалеч, като че ли бяха се бяха отправили към Ламбет Палас. Маги се изкикоти и каза:
— Зелката.
— Да — усмихна се Джем, — беше добро попадение.
— Благодаря ви, господине от Дорсет. — Маги загърна по-плътно шала си и се притисна към него. Той усети как тя още трепери.
— Ела, гушни се да те стопля. — Той сложи ръка на рамото й. Когато я притисна към себе си, тя посегна и притегли другото му рамо, така че двамата се обърнаха един към друг, и зарови лице във врата му. Джем възкликна:
— Носът ти е замръзнал!
Маги отдръпна лице и се засмя. Когато погледна нагоре към него, Джем зърна блясъка на зъбите й. Тогава устните им се срещнаха и при този топъл нежен допир целият леден ужас на вечерта се стопи.
7
Целувката не продължи толкова дълго, колкото двамата искаха или очакваха, защото внезапно ги освети запалена факла и от мрака изникна лице. Маги понечи да изпищи, но успя да се овладее и сподавеният звук не се чу на повече от няколко метра.
— Знаех си, че ще ви намеря сгушени в това скришно кътче. — Чарли Батърфийлд клекна и ги загледа.
— Чарли, изкара ми акъла! — извика Маги и в същото време се отдръпна от Джем.
Чарли следеше всяко тяхно състояние — близостта им, раздалечаването, срама им.
— Намерили сте си удобно местенце, а?
— Какво правиш тук, Чарли?
— Тебе търся, сестричке. И аз като всички други.
— Какво правеше с онези мъже при мистър Блейк? Какво ти влиза в работата? Защо го тормозеше? Нищо не ти е направил. — Маги се беше окопитила бързо и сега нападаше брат си.
Чарли пренебрегна въпросите й и изрече нещо, което беше сигурен, че ще я смути много:
— Върнала си се тук, мис Главорез? Странно място да доведеш любимия си — на местопрестъплението. Ами да, по-рано този път се наричаше Улицата на влюбените, нали така? Преди ти да дойдеш и да промениш името.
Маги се сепна и кресна:
— Млъквай!
— Какво, да не искаш да кажеш, че той не знае, мис Главорез? — Чарли, изглежда, изпитваше голямо удоволствие да я нарича така.
— Престани, Чарли! — извика тя, забравила мъжете, които ги търсеха.
В тясната дупка, в която се бяха сврели, Джем почувства, че тялото й трепери, и се обърна към Чарли.
— Защо не вземеш да…
— Може би трябва да я попиташ какво се е случило тук — прекъсна го Чарли. — Хайде, попитай я.