Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Глоин запали няколко факли, джуджетата изпълзяха едно по едно от тунела и се запромъкваха покрай стената колкото можеха по-бързо. Скоро обаче срещнаха самия Билбо, който се връщаше обратно към тях. Той се бе окопитил веднага, щом съзря отблясъците на факлите им.
— Нищо опасно, само някакъв прилеп ми събори факлата! — рече Билбо в отговор на въпросите им.
Джуджетата хем се успокоиха, хем се ядосаха, че Билбо ги бе изплашил без причина. Не знам обаче какво биха казали, ако им беше съобщил в този момент, че е намерил големия елмаз. Пътем те бяха успели да зърнат несметните съкровища и съкровеният копнеж по златото и скъпоценните камъни бе припламнал с нова сила в сърцата им; а този копнеж събуждаше у джуджетата — дори и у най-добрите — дързост, понякога и жестокост.
Джуджетата не чакаха никакви покани. Те желаеха да използват случая, за да огледат подземието и много им се искаше поне засега Смог наистина да го няма. Всички грабнаха по една запалена факла, заозъртаха се насам-натам и забравиха всякакъв страх и предпазливост. Започнаха да говорят високо, дори си подвикваха, когато вземаха от купа или от стената някой скъп стар предмет, вдигаха го към светлината и нежно го галеха с пръсти.
Фили и Кили направо бяха едва ли не във весело настроение; те взеха две от многобройните златни арфи със сребърни струни, увесени на стената, и засвириха, а от арфите, които всъщност бяха вълшебни (и не бяха докосвани от дракона, тъй като той малко се интересуваше от музика), литнаха нежни и хармонични звуци и тъмното подземие се изпълни с отдавна забравена мелодия. Останалите джуджетата обаче бяха по-практични — те събираха скъпоценни камъни и си тъпчеха джобовете, а онова, което не можеха да вземат със себе си, изпускаха с въздишка от ръцете си. И Торин не остана назад; той обаче търсеше нещо от единия до другия край на купа и все не го намираше. Всъщност Торин търсеше елмаза Аркен, но не казваше никому за това.
Джуджетата откачиха от стените брони и оръжия и се въоръжиха. Торин наистина имаше царствен вид в ризницата от златни халки, затъкнал брадва със сребърна дръжка в украсения си с рубини колан.
— Господин Бегинс! — извика той. — Ето ти първата част от възнаграждението! Съблечи дрипавата си дреха и облечи ей това тук.
И той метна на раменете на Билбо една малка ризница, изработена навярно за някой невръстен елф от кралския род. Ризницата беше направена от онази тайнствена сребърна стомана, която джуджетата наричат митрил, а като допълнение към нея имаше колан, украсен с перли и кристали. Лекият шлем от кожа, подсилен отвътре със стоманени обръчи и обсипан отвън с прозрачни скъпоценни камъни, прилегна така добре върху главата на Билбо, сякаш беше правен за него.
«Чувствам се величествен — помисли си хобитът, — но кой знае всъщност колко съм смешен. Как биха се смели всички у дома на Хълма! Все пак жалко, че нямам подръка огледало!»
Във всеки случай главата на господин Бегинс се замая така от огромното съкровище, както главите на джуджетата. Те продължаваха в самозабрава да се ровят и да разглеждат скъпоценните предмети; той обаче много скоро се отегчи, седна на пода и с тревога взе да размишлява какъв ли ще бъде краят на всичко това.
«Готов съм да заменя десетки от тези скъпи бокали — помисли си Билбо — за една освежителна глътка от дървените чаши на Беорн!»
— Торин! — извика високо той. — А сега какво ще правим? Въоръжихме се, но какво струва една ризница пред помитащата сила на Смог Страховития? Това богатство още не е спечелено обратно. Сега не сме тръгнали да търсим злато, а път за спасение. И затова мисля, че твърде дълго предизвикваме късмета си!
— Напълно си прав! — отвърна Торин, който също се отърси от омаята. — Да вървим! Аз ще ви водя. И хиляда години да минат, пак няма да забравя проходите и тайниците на този дворец!
Торин повика останалите; те се събраха и вдигнали високо над главите си факли, поеха през зейналите врати, но не веднъж и дваж се обръщаха, за да хвърлят назад погледи, изпълнени с копнеж.
Лъскавите брони бяха скрити под старите наметки, а шлемовете — под скъсаните качулки; наредени едно зад друго, джуджетата следваха Торин. Те приличаха на някаква върволица от светлини, която се движеше в мрака, спираше често и се ослушваше страхливо, за да долови громоленето на завръщащия се дракон.
Макар цялата стара украса да беше отдавна похабена и натрошена, макар всичко да беше омърсено и порутено от влизането и излизането на чудовището, Торин познаваше на пръсти всяко кътче, знаеше всеки коридор и всеки завой. Първо се изкачиха по високите стълби, после завиха и преминаха през ехтящите коридори, сетне пак завиха и пак се качиха по едни стълби, а след това по други. Широките и гладки стъпала бяха изсечени в скалата. И все нагоре и нагоре се изкачваха джуджетата, без да срещнат дори и следа от жива душа; само някакви неясни сенки се скриваха с пърхане из тъмните ъгли при приближаването на факлите.