От милост
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От милост». Краткое содержание книги:
Реши, че се чувства така неловко заради Ноа.
— Добре ли спа? — попита Тео.
— Да, но трябваше да съм в клиниката преди няколко часа.
Не успяваше да развърже възела на едната маратонка и знаеше, че това е, защото е твърде нервна. Поеми си дълбоко дъх, каза си тя. Ти си зряла жена. Дръж се като такава.
— Мери-Ан…
— Вече е в клиниката. Ноа им отключи, на нея и на приятелката й. Дойдоха да те търсят тук към осем и половина.
Най-после се справи с възела и бързо върза маратонката си. Не чу кога Тео се е доближил, но изведнъж го видя точно пред себе си. Лявата му маратонка не беше завързана. Без дори да се замисли, тя се протегна, завърза я и се изправи.
Тео нямаше намерение да я остави да се прави, че не го забелязва. Повдигна брадичката й, за да я накара да го погледне, после се наведе и я целуна. Сякаш не го интересуваше, че Ноа е в стаята. Не бързаше никак и след малко успя да я предизвика да отговори на целувката му.
Без никакъв звук Ноа стана и излезе. Тео прегърна Мишел и прошепна:
— Искаш ли да се позабавляваме?
— Мисля, че го направихме снощи.
— Няма нищо. Можем да го направим отново. Освен това снощи беше само за загрявка. — Тя опита да се измъкне от ръцете му. Той я прегърна още по-силно. — Мишел, не се притесняваш от това, което стана снощи, нали?
Погледът й срещна неговия и тя видя колко разтревожен изглежда.
— Аз съм лекар, Тео. Нищо не може да ме притесни.
Той я целуна продължително и страстно. Когато Мишел се отдръпна, доволна видя, че очите му казваха: „Искам да те разсъблека“.
— Чака ме работа — заяви тя, след като успя да се отскубне от прегръдката му.
— Всъщност не. Мери-Ан ми каза, че двете със Синди — мисля, че така се казваше другата жена — ще подредят картоните много по-бързо, ако не им се пречкаш. Аз обещах да ти намеря друга работа.
— Не е казала…
— Така каза. Каза, че си много взискателна и претенциозна. Това бяха точните й думи, не си измислям. Баща ти се обади да съобщи, че Джон-Пол е минал да натовари мебелите ти. Ще оправи каквото може.
— Той не би могъл да пренесе бюрото или канапето ми сам.
— Някакъв мъж на име Арти му помогнал. Нещо друго да те притеснява?
— Нищо.
— Тогава защо изглеждаше толкова притеснена, когато те целунах преди малко?
Тя се отправи към кухнята и Тео я последва по петите.
— Мислех си за Ноа. Не исках той да се чувства неловко.
Това се стори много смешно на Тео. Ноа чу смеха и надникна през вратата.
— На какво се смееш?
— На нищо — каза Мишел и се пъхна край него в кухнята. Отвори хладилника да си потърси диетична кола и се слиса. Хладилникът бе почти празен предната вечер, а сега беше препълнен с храна и напитки. Намери диетичната кола най-отзад, грабна я и затвори хладилника. После отново отвори вратичката му, за да се увери, че не е халюцинирала, забеляза пакета масло и се досети кой стои в дъното на това.
— Ноа не знае какво е притеснение. Нали? — попита Тео приятеля си.
— Какво притеснение?
— Заради секса. Знаеш какво е секс, нали?
— Със сигурност. Веднъж четох за него в една книга. Мисля да го опитам някой ден.
И двамата добре се забавляваха, като я дразнеха. Тя седна на масата и чак тогава забеляза шоколадовата торта с три блата на кухненския плот. Ноа взе една кърпа, отиде до печката и повдигна капака на голяма тенджера. Ароматът на пилешка супа с много подправки веднага изпълни кухнята.
— Кога намери време да направиш всичко това? — попита Ноа. — Мирише много хубаво.
Мишел не можа да си спомни какво й бе казал баща й. За кое трябваше да каже, че го е направила сама — за тортата или за супата? После Ноа я попита дали не иска филия домашно изпечен хляб. Топлият хляб стоеше върху специална подложка до мивката.
— Има ли картичка край супата?
— Не видях такава — каза Ноа.
— Значи аз съм я сготвила. — Усмихна се, докато изричаше лъжата.
Тео извади млякото от хладилника и го сложи на масата.
— Снощи си била много заета, значи. И тортата ли направи ти?
Чувствайки се пълна глупачка, тя попита:
— Има ли картичка до тортата?
— Не.
— Значи явно и нея съм направила аз.
— А хляба?
— И той ли е без картичка? — попита тя, като едва се сдържаше да не се разсмее.
— Не видях да има.
— Много обичам да пека хляб посред нощ.
Тео извади три кутии с корнфлейкс и овесени ядки, за да си избере Мишел. После й подаде лъжица.
— Значи дамата, която се промъкна през задната врата с хляба, не се е шегувала, когато каза, че си изпекла хляба у тях снощи, но си забравила да го вземеш?
Мишел усети, че е преминала всички граници в тази идиотска ситуация. Къде бяха картичките, по дяволите? Баща й бе решил да промени плана и бе забравил да я уведоми? Какво трябваше да каже тя сега? Ако кажеше истината на Тео, баща й щеше да се сърди, че не помага за свещената кауза да задържат Тео в Боуън.