От милост

Каква ирония, че най-уязвимият член на Клуба бе оцелял. Горкият, горкият Камерън. Джон знаеше, че Камерън страда от клаустрофобия. Как ли понасяше живота в затвора, запита се той и се усмихна. Дали не се беше побъркал?

Мънк вероятно беше мъртъв. Джон бе видял кръвта по ризата му. Не би рискувал да потърси медицинска помощ, сигурно се бе заврял в някоя дупка като ранено животно и бе умрял скрит и самотен.

Допи брендито си и остави чашата на масата. Прозя се, влезе в дневната и тръгна по коридора. Жената го беше изморила, а утре му предстоеше тежък ден. Искаше да стане рано, за да бъде на яхтата си в девет. Щеше да приготви багажа си набързо сутринта.

Отвори вратата на спалнята, влезе вътре и светна лампата. Подуши мириса на женски парфюм. Отново се усмихна. Не, животът просто не можеше да бъде по-хубав.

Обърна се към леглото, мързеливо се протегна и развърза халата си. Направи една крачка напред, после отскочи назад.

— Не! — изкрещя. — Не!

В средата на леглото, върху сатенените чаршафи, имаше една червена роза.