Дяволско желание
- Автор: Макбейн Лори
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволско желание». Краткое содержание книги:
— Е, ти си постигнала неща, които аз никога не съм посмял да си позволя. А съм имал предостатъчно разправии с негова милост големия брат. Може би точно там е главният проблем. Той толкова се е вживял в ролята на големия брат, в задължението си да бъде за мен и майка, и баща, че съвсем естествено веднага поема командването. Този човек е роден за диктатор! И затова направо се смаях, като видях колко неща ти позволява! Ако аз бях на твое място, щяха да играят плесниците!
— Мисля, че него вече не го е грижа какво правя, ако изобщо го е интересувало някога. Навярно с моята упоритост съм засегнала болезнено егоизма му. Не, че е толкова загрижен за моята безопасност или за моето благополучие — опита се да обясни тя. Говореше спокойно, но една предателска сълза потече по бузата й.
— Това е абсурдно! — възрази Питър. — Та той е луд по тебе! Той е гореща натура, а ти успя да го възпламениш! Трябва да ми вярваш! Пожарът е налице, Елизия, уверявам те! Под студената му външност всичко искри и пламти. Цялата му слава на… — Питър млъкна смутен, поруменя, но събра кураж и продължи: — … на демоничен любовник не се е появила току-така, той съвсем не е някаква студенокръвна риба.
— Ако наистина пламти, то е заради лейди Уудли, а не заради мене.
— По дяволите! — изруга грубо Питър.
— Какво каза? — премигна изненадано Елизия.
— Казах „по дяволите“! Това са глупости и ти се правиш на обидена! Познавам те достатъчно добре!
— А защо не вярваш, че Алекс е влюбен във вдовицата? Напоследък не се отделя от нея.
— Това е само номер, за да те накара да ревнуваш. Просто иска да си отмъсти. Алекс изобщо не понася ескуайър Блекмор, а още по-малко натруфения му дворец, така наречения Блекмор Хол. Отива там, само за да избегне необходимостта да остане насаме с тебе. Кипи отвътре и се страхува да не избухне. Той просто използва Мариана. Ако я искаше, можеше да се ожени за нея още в Лондон, тя му даде какви ли не възможности да й направи предложение. Та Алекс бе направо щастлив, когато скъса с нея! Той не може да понася жени, които се отнасят собственически с него, това е!
— Може да е променил мнението си и да е разбрал, че е направил грешка, като се е оженил за мен — опита се да разсъждава Елизия.
— Разбира се, че не! Глупости! Такива грешки Алекс не прави. Той знае какво иска! — заяви Питър твърдо. — Всички сполучливи бракове в нашето семейство са били бурни, това идва от арабската кръв, която тече в жилите ни, така разправят.
— Арабска кръв? Не си прави шеги! Англичанин с арабска кръв във вените си! — усмихна се Елизия. — А отгоре на това и англичанин, който си го признава?! Мисля, че ако имаше такова нещо, то би се пазило като семейна тайна, за която се говори само шепнешком. Във всяко семейство има по някоя такава тайна. Чудесно е наистина да можеш да проследиш рода си векове назад, но не е много приятно, да се натъкнеш изведнъж на някой арабин сред прадедите си. Колкото и цивилизована да е тази древна раса, в Лондон ги считат за езичници. Висшето общество в наши дни смята всеки чужденец за опасен.
— Да, но забравяш колко много си пада това твое висше общество по всякакви тайни и любовни романи. Ние сме или поне Алекс е известен и за нас се говори. Представяш ли си какъв шум ще се вдигне, ако изведнъж изкараме на бял свят някаква прабаба — арабска принцеса?
— При това ще бъде чиста измислица!
— Не, истина е! Това, мила ми снахо, би взривило цялото „висше общество“! Ще се ококорят, като научат нашата доста романтична история. И без друго за семейство Тревейн се носят легенди…
— Сега вече разпали любопитството ми и няма да е честно, ако не ми разкажеш всичко. Можеш да ми се довериш. В края на краищата и аз съм от семейство Тревейн, не е ли така?
— Така е наистина, но трябва да ми дадеш дума, че нима да кажеш никому за това петно в нашето родословие. — Питър я погледна съзаклятнически.
— Обещавам!
Миглите на Елизия затрепкаха от любопитство и нетърпение. От сълзите в зелените очи не остана и следа. Питър се засмя одобрително, заведе я до един стол, седна на килима пред камината и протегна дългите си крака към огъня.
— Трябва да ти кажа, че миналото ни съвсем не е изискано!
— Зная. Чух вече за пирата.
— О, да! Бил е страхотен тип! — каза Питър гордо. — Не бих имал нищо против да се върна в онези славни времена. Приключения, кръстосване на шпаги, спасяване на красиви девици… — размечта се той. — Този наш прадядо си е бил обикновен разбойник. Обиколил е света с кораба си неведнъж и дваж, проправял е пътя за идните поколения.
— Включително и за пирата, дето е накачил плячката си в големия хол — присмя се Елизия.