Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Презирани са само онези властелини, които се оказват нерешителни, непоследователни, малодушни и лекомислени. Хората мъстят само за незначителни обиди, а жестокото потискане ги лишава от тази възможност. Затова всички жестокости трябва да бъдат решителни и бързи, а пък благодеянието трябва да се прави бавно, за да имат поданиците възможност и време да го оценят с признателност. Съществуват два начина за постигане на най-висшата цел: законът и насилието. Първият е човешки, а вторият — на дивите зверове. Властелините трябва да умеят да използуват и двата начина, на което ни учат още древните народи.
Ахил и другите герои от древността били обучавани и възпитавани от кентавъра Хирон, получовек-полукон, тоест още в процеса на възпитанието в тях били залагани и двете начала: човешкото и животинското, без които е невъзможно да си представим един властелин, както и един добродушен разбойник.
Така беше писал флорентинският секретар Николо Макиавели, съвременник на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Тициан, Лутер, Томас Мор, Дюрер и Томас Мюнцер, човекът, видял коварството и жестокостта на папа Александър Борджиа и Юлий II, на християнските владетели Карл V и Франсоа I, на султаните Селим и Сюлейман, усетил дима от огньовете на страшния Торквемада и чул печалния звън на веригите, в които бяха оковани робите по същите онези земи, където беше процъфтявало изкуството, където бяха издигани разкошни здания и писани велики книги.
Четиристотин години ще обвиняват Макиавели в цинизъм, забравяйки, че той е бил само един наблюдателен секретар на своето време и честно е разказвал на потомците за цинизма на това време.
ВЕЗИРЪТ
Роксолани — една дума, която за Европа довчера не означаваше нищо. Някакъв народ, народец или племе беше това? Някъде на Изток? Изгубени из безкрайните степи, където някога са били скитите, сарматите, кимерийците и аланите. Византийците бяха писали за тавроскити. После по света проечаха думите „Киев“ и „Рус“. Но роксолани, украинци?
Подхвърлената случайно преди две години в Безистена от търговеца Луиджи Грити дума „Роксолана“ беше почти забравена и изчезнала заедно с малката златокоса девойка. Но ето, тя се яви пред света внезапно като нова султанка с нечувана власт и светът поиска да узнае, коя и откъде е.
Венецианският байло в Стамбул Пиетро Дзено беше от хората, които трудно можеха да бъдат учудени с нещо. Беше слушал още от баща си твърде много за чудесата на Персия, а сам дълги години беше провидур на Венеция ту в Дамаск, ту в Александрия, ту в градовете на Пелопонес, ту в Котор — това чудо на Адриатика, което по своята необикновеност можеше да съперничи със самата Венеция. През дългия си живот Пиетро Дзено като че ли се бе нагледал на всичко, но дори и той не беше чувал жена на източен владетел да е стояла до трона му по време на тържества или пък (което надминаваше границите на възможното) да се е забавлявала цяла нощ на карнавал сред неверници.
— Коя е тази султанка? Защо има такава власт над султана? — посланикът обсипваше с въпроси Луиджи Грити.
Грити доволно присви око.
— Можете да доложите на Съвета на десетте, скъпи Дзено, че именно аз я купих за султана.
— Вие? Невероятно! Как е могло да стане?
— По-точно казано купувах я не за Сюлейман. И не тъкмо тази девойка, а просто една красива роксоланка. Дадох капаро на един стар мошеник и му наредих да докара от роксоланите нещо необикновено. После отстъпих момичето на моя приятел Ибрахим — втория човек в империята.
— Ако не се брои султанката.
— Това тепърва ще видим. Продадох девойката на Ибрахим, а той, след като не се справил с нея, не можал да измисли нещо по-добро, освен да я подари в харема на султана.
— И султанът знае ли за това?
— Струва ми се, не.
— Ами ако узнае?
— Късно е! Освен това защо му е да знае?
— Вие разказвате невероятни неща.
— Може ли да има нещо невероятно в тази невероятна страна? Пишете по-бързо на дожа, че вие пръв сте узнали произхода на странната султанка, която може занапред да има твърде странно влияние над Сюлейман и че истинското й име е Роксолана.
— Роксолана ли? Защо Роксолана? Нали е Хасеки?
— В харема я наричат още Хурем, тоест веселата. Понякога е Рушен — сияещата. А Хасеки — това е титла. Дори и на ени-чарските аги дават такова звание. За да покажат, че човек стои по-близо от всички до султана и му принадлежи като собствената душа. За Европа нека бъде Роксолана. Само едно ваше донесение до Венеция и светът ще научи за още една могъща жена.
— А какво ще стане с правото ви на кръстник?