Игра на съдбата
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Канарчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Игра на съдбата». Краткое содержание книги:
— Абсолютно! — извика Алекзандър, гласът му беше пълен с ентусиазъм. — Тъкмо ще си спомним старите времена в армията.
— Пиши ме и мен! — обяви баронът. — Искам да им дам един хубав урок на тези ко… — спомни си, че в стаята има и дами и се спря — мошеници.
— Ами ние? — рязко попита Тес. — Нима ще си седим спокойно в имението и ще си пием чая, докато вие, господа, си рискувате живота? Нима всички авантюри ще са само за вас?
— Е, надявам се, че… — започна разтревожено Никълъс като не смееше да срещне войнствения блясък в теменужените й очи — ще се съгласите да правите именно това.
Тес отвори уста, за да го разубеди, но преди да каже и дума, леля Мег тихо се намеси.
— Знаеш ли, скъпа, мисля, че идеята на съпруга ти, колкото и противна да е за едно жизнено младо момиче като теб, звучи доста разумно.
Когато Тес затвори уста, като съвсем явно изскърца със зъби, Мег добави.
— Ако се появи някаква опасност — например ненадейно нападение на контрабандистите, първият му инстинкт ще е да спаси теб, а това може да го изложи на смъртен риск. Помисли си как ще се почувстваш, ако той бъде наранен, само защото си настоявала да го придружиш. — Без да среща яростния поглед на Тес, тя продължи. — Много по-добре е да се разгледат тунелите, и след като господата се уверят, че е безопасно… — усмихна се мило на племенницата си и промърмори: — Аз също с любопитство очаквам да видя свърталището на бандитите.
На Ник му се искаше да разцелува Мег за предложението й, но сдържа ентусиазма си. Повдигна вежди и погледна съпругата си.
— Е?
Тес му хвърли един от убийствените си погледи, ясно личеше неохотата й да се откаже от предишното си становище. После се нацупи и въздъхна.
— Леля Мег е права. Не бих искала да те наранят заради мен. Но не си мисли, че толкова лесно ще се измъкнеш — ще ни заведеш да разгледаме тези тунели и то не след шест месеца!
Ник се засмя, прегърна я и я завъртя.
— Кълна се, женичке моя. Желанието ви е заповед за мен! — пусна я на земята и се обърна към двамата господа. — Е, да се впускаме ли в действие?
След няколко минути в стаята останаха само трите дами. По лицето на Тес се четеше тревога и тя измъчено промълви.
— О, лельо Мег, надявам се, че постъпих правилно. Никога няма да си простя, ако нещо му се случи.
— И какво мислиш можеш да направиш, за да го предотвратиш, ако си със съпруга си? Да се хвърлиш пред него и да поемеш куршума, ножа или удара? С това много би постигнала, нали? Вместо един от вас да е наранен и двамата можеше да пострадате.
Тес не можеше да обори логиката на леля Мег, но все пак се заинати.
— Нямаше да съм абсолютно безполезна — можех да го предупреждавам за опасностите и, ако ни нападнат щях да му помогна.
— По-вероятно е да му отвличаш вниманието!
— О, престанете, вие, двете — рязко се намеси Хети. — Защо трябва да говорим за това какво би могло да се обърка? Не е ли достатъчно, че Алекзандър… и другите, разбира се, си рискуват живота като отидоха да преследват онези проклети контрабандисти?
— Кой преследва проклетите контрабандисти? — спокойно попита Палас като отвори вратата на стаята и се огледа озадачено. — За Бога, Билингам не ви ли придружи до салона? Не мога да повярвам, че ви е довел в кабинета на Никълъс.
Положението се оказа доста неловко и трите дами се спогледаха — колко от случилото се можеха да разкажат на лейди Шерборн?
— Ами, Никълъс и чичовците ми бяха тук по-рано и ние се присъединихме към тях — бързо отвърна Тес.
Палас се вгледа в младото лице на Тес.
— И?
Тес разтревожено погледна лелите си и тежко въздъхна.
— Не искате ли да седнете и да пийнете малко чай? Снощи в кулата е имало инцидент и господата отидоха да разследват.
Проницателният поглед на Палас се плъзна от едно лице на друго. Тя седна на, един от столовете пред бюрото и след като оправи гънките на светлосинята си рокля, каза с тон, който не търпеше възражения.
— Разкажете ми.
Тес преглътна и погледна лелите си за помощ, но те изглеждаха също толкова несигурни като нея. Реши, че бабата на Никълъс, както и всеки друг има правото да знае и се впусна да й разказва случилото се, като започна с откриването на стоките в мазето и нападението над Никълъс — не пропусна нито един значителен факт.
Когато свърши, ясно личеше, че Палас е ужасена от това, което чу и много разтревожена за Ник.
— И сега Ник е отишъл да проучва тези тунели?
Тес кимна, надяваше се, че е постъпила правилно като й е казала всичко и й се искаше да може да смекчи напрегнатото изражение върху лицето на Палас.