Игра на съдбата

Сред смях и закачки малката група тръгна към имението. Не бяха вървели много, когато Ник хвана ръката на Тес и я дръпна встрани, като остави другите да продължат.

Скриха се зад някакви храсталаци и Ник я притисна до стъблото на един дъб, за да я целуне. Черните му очи искряха от страст. Когато най-накрая отлепи устни от нейните, промърмори:

— Мисля, че трябва да се възползваме от медения месец, който пропуснахме. Какво ще кажеш?

Обвила ръце около врата му и с учестено дишане, Тес отвърна.

— Ами Бенедикт? Все още го кърмя от време на време — намръщи се. — Ти искаше кърмачка за него, и въпреки че е чудесна и има много мляко, на мен ми харесва да суче от гърдите ми.

Ник нежно й се усмихна и отметна с ръка един от огнените й кичури.

— Знам, съкровище, чувствам се като ужасен егоист, че те искам само за себе си. Ако не желаеш кърмачката, тогава я освободи — знаеш, че не мога нищо да ти откажа.

— Наистина ли няма да имаш нищо против?

Той поклати глава, изражението му беше доста странно.

— Не. Дори мислех, че ще ти хареса да я имаш под ръка…, защото виждаш ли, исках аз да съм този, който да захапва и суче зърната на гърдите ти.

Тес затаи дъх и усети топлина между бедрата си. Последните месеци от бременността й не бяха леки, а и самото раждане, въпреки че нямаше усложнения, доста я изтощи. Всъщност не бяха се любили почти от четири месеца и през последните няколко седмици Тес забелязваше копнежа в погледа на съпруга си и първичните нужди, които кипяха в собственото й тяло.

— Може би да имаме кърмачка не е чак толкова лоша идея… Ами ти къде мислеше да отидем този меден месец? — попита тя дрезгаво, докато си играеше с един от реверите на сакото му.