Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
Забързах към Отдел 112 и грубо изблъсках двама зяпачи, които мудно влизаха вътре. Съдия Брайтман не ме беше изчакала. Видях, че всички освен мен са по местата си и съдебните заседатели вече се настаняват в ложата. Тръгнах по пътеката, минах през портала и се вмъкнах зад масата до Маги.
— Размина ти се на косъм — прошепна ми тя. — Струва ми се, че съдията се надяваше да изравни резултата, като този път накаже теб за неуважение към съда.
— Аха, пак може да го направи.
Брайтман се извърна от заседателите и ме забеляза на масата на обвинението.
— Е, благодаря ви, че се присъединихте към нас този следобед, господин Холър. Добре ли се поразходихте?
Изправих се.
— Моите извинения, ваша светлост. Имах лична работа и ми отне много повече време, отколкото очаквах.
Тя отвори уста да ме смъмри, но се усети, че цитирам собствените й думи за сутрешното закъснение — което беше по нейна вина.
— Просто повикайте следващия си свидетел — рязко нареди Брайтман.
Призовах Лиса Атуотър на свидетелската скамейка, озърнах се назад и видях, че Бош води специалистката от генетичната лаборатория по пътеката към портала. Погледнах часовника на задната стена. Исках да използвам останалата част от следобедното заседание за нейните показания и да стигна до същността точно преди края. Това можеше да даде на Ройс цяла нощ за подготовка на кръстосания му разпит, но с радост щях да го приема заради онова, което щях да получа от сделката — всеки съдебен заседател щеше да се прибере вкъщи с мисълта за категоричното доказателство, свързващо Джейсън Джесъп с убийството на Мелиса Ланди.
Както я бях помолил, Атуотър беше дошла от лабораторията на ЛАПУ с бялата си престилка. Светлосиньото сако отдолу й придаваше компетентен и професионален вид, какъвто иначе не притежаваше. Беше съвсем млада, едва трийсет и една годишна, с руса коса и дълъг розов кичур от едната страна — имитираше суперготината лабораторна специалистка от един телевизионен криминален сериал. Когато се запознахме, се опитах да я убедя да се откаже от кичура, но тя отговори, че щяла да изгуби индивидуалността си. Съдебните заседатели трябвало да я приемат такава, каквато е.
Поне лабораторната престилка не беше розова.
Тя се представи и се закле. Седна на свидетелската скамейка и аз започнах да й задавам въпроси за образованието и професионалната й квалификация. Отделих за това десетина минути повече, отколкото при други обстоятелства, обаче все ми се мяркаше тоя розов кичур и смятах, че трябва да направя каквото мога, за да го превърна в символ на професионализъм и вещина.
Накрая стигнах до кулминацията на нейните показания. Под грижливите ми насоки тя свидетелства, че е направила ДНК анализ и сравнение на две съвсем различни проби от делото „Ланди“. Започнах с по-проблематичните резултати.
— Госпожо Атуотър, бихте ли описали първата задача, която получихте по случая „Ланди“?
— Да. На четвърти февруари ми беше дадено парче плат, отрязано от роклята, която жертвата е носила по време на убийството.
— Откъде го получихте?
— Пристигна от отдела за съхранение на вещи в ЛАПУ, където е съхранявано в контролирана среда.
Отговорите й бяха многократно репетирани. Тя не можеше да намекне, че е имало предишен процес по същото дело, нито че Джесъп е лежал в затвора през последните двайсет и четири години. Това щеше да внуши на съдебните заседатели предубеждение към Джесъп и да доведе до анулиране на процеса.
— Защо ви пратиха това парче плат?
— Върху него имаше петно, което преди двайсет и четири години е било идентифицирано от Сектора по криминалистика в ЛАПУ като семенна течност. Моята задача се изразяваше в това да извлека ДНК и ако е възможно, да я идентифицирам.
— Когато изследвахте плата, генетичният материал беше ли увреден по някакъв начин?
— Не. Беше съхранен отлично.
— Добре, значи сте получили парчето плат от роклята на Мелиса Ланди и сте извлекли ДНК от него. Дотук вярно ли съм разбрал?
— Напълно.
— Какво направихте после?
— Превърнах ДНК профила в код и го въведох в база данните КОДИС.
— Какво е КОДИС?
— Комбинирана ДНК индексна система на ФБР. Представете си я като национална банка за ДНК данни. В нея се въвеждат всички ДНК сигнатури, събирани от органите на реда, и те могат да се използват за сравнение.
— И вие сте въвели ДНК сигнатурата, извлечена от семенната течност върху роклята, която Мелиса Ланди е носила в деня на убийството й, така ли?