Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— „Какво се случи после?“
— „Партньорът ми остана навън. Когато пристигнаха патрулните коли, аз му казах да изведе тримата шофьори и да ги накара да застанат един до друг на тротоара. И попитах Сара дали познава някой от тях.“
— „Тя позна ли някого?“
— „Не веднага. Но единият, Джесъп, носеше бейзболна шапка и криеше лицето си под козирката, като гледаше към земята.“
В този момент Бош прелисти две страници от показанията. Бяха задраскани, защото съдържаха няколко въпроса за поведението на Джесъп и опита му да скрие лицето си под шапката. Адвокатът на обвиняемия беше възразил срещу тях, съдията прие възражението, обвинението ги преработи и зададе наново, след което Ройс пак възрази. По време на заседанието преди процеса Брайтман се бе съгласила с неговото твърдение, че новите съдебни заседатели изобщо не бива да ги чуват. Една от малкото победи на британеца.
Холър продължи четенето от спорния момент нататък.
— „Добре, детектив, бихте ли разказали на съдебните заседатели какво се случи после?“
— „Сара ме попита дали мъжът с шапката може да я свали. Свързах се с моя партньор по радиостанцията и той накара Джесъп да махне шапката. Сара почти незабавно каза, че е той.“
— „Човекът, който е отвлякъл сестра й ли?“
— „Да.“
— „Чакайте малко. Казахте, че вашият заподозрян е бил Дерек Уилбърн.“
— „Да, тъй като е бил арестуван за сексуално престъпление, смятах, че е най-вероятният заподозрян.“
— „Сара сигурна ли беше, че е разпознала похитителя?“
— „Няколко пъти я помолих да потвърди разпознаването. Тя го направи.“
— „Какво се случи после?“
— „Оставих Сара в стаята й и слязох долу. Поставих Джейсън Джесъп под арест, сложих му белезници и го качих на задната седалка на една от патрулните коли. Казах на полицаите да качат Уилбърн и Клинтън в друга кола и да ги закарат в Уилшърския участък за разпит.“
— „Разпитахте ли веднага Джейсън Джесъп?“
— „Да. Повтарям, бързината беше от значение. Реших, че няма време да го водя в участъка и да го разпитвам официално. Затова се качих в колата при него, прочетох му правата и го попитах дали иска да разговаря с мен. Той отговори положително.“
— „Протоколирахте ли го?“
— „Не. Честно казано, забравих. Всичко се случваше толкова бързо, че мислех само как да открием момиченцето. Носех диктофон в джоба си, но забравих да запиша разговора.“
— „Добре, значи така или иначе сте разпитали Джесъп.“
— „Зададох му няколко въпроса, но не получих много отговори. Той отрече всякакво участие в отвличането. Призна, че същата сутрин е обикалял квартала и може да е минал покрай дома на семейство Ланди, но не си спомнял конкретно да е карал по «Уиндзор». Попитах го дали си спомня да е видял надписа «Холивуд», защото, ако си на «Уиндзор», можеш да видиш чак върха на хълма. Той отговори, че не си спомня да го е забелязал.“
— „Колко време продължи разпитът?“
— „Не много. Може би пет минути. Прекъснаха ни.“
— „Кой ви прекъсна, детектив?“
— „Партньорът ми почука по стъклото и видях по лицето му, че е нещо важно. Слязох от колата и той ми каза, че са я открили. Че са намерили труп на момиченце в един контейнер на «Уилшър».“
— „Това е променило всичко, нали?“
— „Да, абсолютно. Наредих да закарат Джесъп в участъка и да го затворят в килия, докато аз отида на местопрестъплението.“
— „Какво открихте, когато отидохте там?“
— „В един контейнер беше изхвърлен труп на момиче на дванайсет-тринайсет години. Още не беше идентифициран, но приличаше на Мелиса Ланди. Имах снимката й. Бях съвсем сигурен, че е тя.“
— „И сте насочили фокуса на разследването си към това местопрестъпление, така ли?“
— „Да. С партньора ми започнахме да провеждаме разпити, а криминалистите и хората от моргата се занимаваха с тялото. Скоро научихме, че паркингът, който граничи със задния двор на кинотеатъра, е бил използван като временен наказателен паркинг от «паяците» на «Аардварк Тоуинг».“
— „Какво означаваше това?“
— „Означаваше, че има още една връзка между убийството на момичето и «Аардварк». Свидетелката Сара Ланди беше разпознала похитителя в един от шофьорите на «Аардварк», а сега бяха открили жертвата в контейнер до паркинг, използван от шофьорите на същата фирма. За мен случаят ставаше ясен.“
— „Каква беше следващата ви стъпка?“
— „В този момент с партньора ми се разделихме. Той остана на местопрестъплението, а аз се върнах в Уилшърския участък, за да подготвя искане за издаване на заповеди за обиск.“
— „За обиск на какво?“