Отмъщение от отвъдното
- Автор: Конъли Джон
- Серия: Чарли Паркър #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Отмъщение от отвъдното». Краткое содержание книги:
Към тях се приближавал бащата на момчето, веднага го познали. Младата жена любопитно си помислила, че го е виждала за последен път в мига на смъртта си. И ето го отново сега, по-възрастен и по-побелял, изморен и слаб. Усмихнала се, навела се и стиснала ръката на младия мъж. Той се обърнал да я погледне и тя съзряла в погледа му извечен копнеж.
— Обичам те — прошепнала.
— И аз те обичам — отговорил той.
Уил излязъл от колата. Държал в ръката си пистолет, притиснат до дясното му бедро. Осветил ги с фенерчето. Младежът заслонил очите си с ръка.
— Е, човече, какво правиш с това фенерче? — попитал.
Младежът се сторил смътно познат на Уил. Бил някъде от окръг Рокланд, Уил бил напълно сигурен, макар да бил пристигнал неотдавна. В главата му се въртяло нещо за младежки престъпления, може би от посещението му в Оринджтаун при местните ченгета.
— Да ви виждам ръцете! И на двамата!
Те се подчинили — младежът поставил ръце на волана, а лакираните пръсти на младата жена се появили върху таблото на колата.
— Ваша ли е колата? Талон и шофьорска книжка — наредил Паркър.
— Ти полицай ли си? — попитал младежът. Говорел лениво и провлачено и се усмихвал, за да покаже на Паркър, че всичко това е само фарс. — По-добре първо ми покажи значката си.
— Млъквай. Талон и шофьорска книжка!
— В джоба на козирката са.
— Бавно се протегни с лявата си ръка.
Младежът свил рамене, но се подчинил, взел шофьорската си книжка и я показал на полицая.
— Алабама. Доста далеч си от къщи.
— Винаги съм далеч от къщи.
— На колко години си?
— На шестнайсет. И още малко…
Уил вперил поглед в него и съзрял мрака в погледа му.
— Каква правиш тук?
— Седя си. Прекарвам си добре с любимото си момиче.
Тя се изкискала, но смехът й не прозвучал никак приятно. Приличал на клокоченето на гърне върху стара печка — докоснеш ли го, ще се изгориш. Полицаят отстъпил назад.
— Излезте от колата.
— Защо? Не сме направили нищо нередно. — Тонът на младежа се променил и Паркър доловил гласа на възрастен човек. — Освен това още не си ни показал значката си. Може изобщо да не си ченге, а крадец или изнасилвач. Няма да мръднем, докато не видим значката.
Младежът забелязал как лъчът на фенерчето потреперва и разбрал, че полицаят е разколебан. Имал подозрения, но не били достатъчни, за да действа, пък и му било приятно да го измъчва, макар и не колкото щяло да му стане приятно, когато му даде да разбере, че не е успял да спаси сина си.
Обаче момичето се обадило и това решило съдбата им:
— И какво ще направиш, полицай Паркър? — изкикотила се тя.
Миг тишина и младежът осъзнал, че тя е допуснала ужасна грешка.
— Откъде знаеш името ми?
Тя престанала да се киска. Младежът облизал устни. Може би все още можели да спасят положението.
— Сигурно някой ви е посочил. Тук има много ченгета. Един тип ми изреждаше имената им.
— Какъв тип?
— Един познат. Хората тук са дружелюбни с непознатите. Така разбрах кой сте. — И отново облизал устните си.
— И аз знам кои сте вие — заявил Паркър.
Младежът се втренчил в него и се променил. Бил подвластен на младежкия гняв, на неспособността да се контролира в по-сериозни ситуации. И сега, когато полицаят го предизвикал, онова старо нещо в него се показало за миг — нещо от пепел, огън и овъглена плът, нещо трансцендентално красиво и безкрайно грозно.
— Майната ти на теб и на детето ти — изругал младежът. — Нямаш никаква представа кои сме. — Леко завъртял лявата си китка и на светлината на фенерчето Уил видял знака.
И в този момент пукнатината у Уил Паркър зейнала докрай и той осъзнал, че не издържа повече. Първият изстрел убил младежа, куршумът проникнал точно над дясното му око и излязъл през тила, а после заседнал в задната седалка сред кръв, коса и мозък. Нямало нужда от втори изстрел, но Уил въпреки това стрелял. Младата жена се разпищяла. Привела се и обхванала с ръце главата на любимия си, после забола поглед в човека, който й го отнел за втори път.