Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Извършителят оставя отпечатъци, ДНК, кръв, косми и влакна от дрехи на всяко местопрестъпление. Сякаш не го интересува дали ще го заловят. Или по-скоро е толкова самоуверен, че е убеден, че хладната стомана никога няма да щракне около китките му.

Мици забелязва микробуса на Ейми пред старата кооперация. Радва се, че ще види приятелката си – дори при тези ужасни обстоятелства. Показва служебната си карта и минава. На стълбището навлича работен гащеризон и калцуни.

– Мици Фалън – представя се, когато влиза, и показва значката си. – Някой знае ли къде е детектив Картър?

Млада криминалистка, която събира косми от дивана, вдига глава и я поглежда:

– В спалнята с патоложката.

– Благодаря.

Картър и Ейми са в дъното на стаята, при главата на трупа.

– Взе ли си билет за „Мегамилиони“ тази седмица, детективе? – казва Мици, когато влиза. – Би трябвало – при тези ясновидски способности.

– Жена, трийсет и две годишна, казва се Ким Бас – обявява той, като почти се усмихва на коментара ѝ. Била е под наем, ако съдим по снимките и документите, които намерихме. Живяла е тук близо две години. Мъртва е от два-три дни. Доктор Чан ще ти обясни по-конкретно.

– Здравей, Миц. – Ейми я поглежда с искрена симпатия. – Жената е била удушена. Ела да видиш.

Мици минава покрай леглото и поглежда подутото лице на трупа, към което сочи приятелката ѝ.

– Виж тези белези на врата. Виждат се следи от лента с дебелина под два сантиметра. Мисля, че е удушена с тънък кожен колан за панталон, не с някой от онези, които обикновено се носят с дънки. – Патоложката се обръща и вдига ръце, за да демонстрира следващото си откритие. – Убиецът е стоял зад нея. Увил е колана около врата ѝ и е кръстосал ръце, за да постигне по-силен натиск. И тогава е дръпнал. – Ейми спира да жестикулира. – Сега погледни задната част на врата.