Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Какво? – Той я поглежда насмешливо. – Да ми повдигнете обвинения? – Свива рамене. – И двамата знаем, че вече сте решили дали да го направите. Нищо от това, което ще кажа, няма да промени този факт.

От вратата се чува гласът на капитан Фуско:

– Ами ако отнемем разрешителното ти за частен детектив, Фабио?

Гория запазва спокойно изражение:

– Хората, които използват услугите ми, не се интересуват дали имам разрешително или не, Джорджо. – Усмихва се. – Дори може би ще ми плащат повече, ако научат, че съм запазил професионална тайна пред карабинерите.

– Имаш право – с усмивка признава Фуско. Сяда на ръба на масата и поглежда частния детектив. – Но ако те обвиня в убийство, в двойно убийство, това би било съвсем друга работа.

– Така е. Но ще е грешка. Знаеш много добре, че не съм убил Сакони и момичето. Криминалистиката ще го докаже. Двете тела вече се бяха вкочанили, а мога да докажа, че съм бил вкъщи в часа на смъртта им.

– Как? – Фуско свива рамене. – По записите от охранителната система в дома ти, на които се вижда в колко часа влизаш и излизаш? Едва ли. Те вече са иззети.

Гория се усмихва. Напомня си, че не бива да подценява тези хора. Това е едно от най-добрите полицейски подразделения в света, а Фуско не е спечелил капитанския си ранг на конкурс по красота.

– И какво? Как мислите да действате сега?

– Имам предложение. – Фуско става, отива зад частния детектив и поставя ръка на рамото му. – Американецът ще ти се обади, сигурен съм. Когато го направи, ние ще подслушваме телефона ти.

– Той го очаква.

– Да, може би. Дори можеш да го предупредиш. Но от този момент ще изпълняваш нашите нареждания. Ще го изпращаш където и когато ние искаме да отиде. Има вероятност, ако спазваш точно указанията ни, да забравим, че си бил в къщата на Марио Сакони.