Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Няма как да бъдем сигурни.
- Напротив. Няма да държи онези момичета живи. Вероятно вече е обядвал с тях и когато нощта се спусне, дъртият Терън ще се изтъпанчи с исканото. Ще бъде убит и туйто. От друга страна, глупостта му ще ни позволи да се отдалечим достатъчно. Предвид това, че цялото му семейство е мъртво, а дъщеря му най-вероятно загинала, явно ще е за добро.
- Той няма да е сам - каза Ейдриън.
Ройс се извъртя с отвратено изражение.
- Кажи ми, че се шегуваш.
Ейдриън поклати глава.
- Защо?
- Защото си прав, защото всичко казано от теб ще се сбъдне, ако си тръгнем.
- И си въобразяваш, че ще е различно ако останем?
- Никога не сме изоставяли задача преди, Ройс.
- Какви ги дрънкаш? Каква задача?
- Тя ни плати да вземем меча.
- Взех го. Дъртият държи меча в ръцете си точно в този миг.
- Само част от него, а работата няма да бъде приключена, докато той няма и двете части в ръцете си. Това е, за което бяхме наети.
- Ейдриън - Ройс прокара ръка през лицето си и поклати глава. - Велики Марибор, та тя ни плати десет сребърни!
- Които ти прие.
- Мразя, когато станеш такъв - Ройс внезапно се изправи, грабвайки овъглено парче. - По дяволите - хвърли го в купчината димящо дърво, някога изпълнявало ролята на Ботуиков дом. - Наясно си, че докарваш смъртта ни, нали?
- Не е нужно да оставаш. Това е моето решение.
- И какво ще сториш? Ще се биеш с него? Ще стоиш в мрака, размахал мечове, които не могат да го наранят?
- Не зная.
- Ти си луд - каза му Ройс. - Слуховете са верни; Ейдриън Блекуотър е куку!
Ейдриън се изправи.
- Няма да изоставя Терън, Тракия и Ариста. Ами Хилфред? Мислиш ли, че той може да пътува? Опитай се да го влачиш през гората и той ще бъде мъртъв преди падането на нощта. Или искаш да се опиташ да го натъпчеш в кладенеца за през нощта и да си мислиш, че на сутринта ще се е оправил? Ами Тобис? Колко далече мислиш ще докуца със счупения си крак? Или не те е грижа за тях? Толкова ли е почерняло сърцето ти, та просто можеш да ги оставиш да умрат?
- Те ще умрат така или иначе - сопна се Ройс. - Точно това се опитвам да ти набия в главата. Не можем да му попречим да ги убие. Можем само да преценим дали да умрем заедно с тях или не. Не виждам ползата в самоубийство от състрадание.
- Можем да направим нещо - настоя Ейдриън. - Ние сме онези, които откраднаха съкровището от Короносната кула и го върнахме същата нощ. Същите двама, които проникнаха в недосегаемия Дръминдор, които оставиха отрязана глава в скута на графа на Чадуик, докато той подремваше в кулата си; същите, дето освободиха Есрахаддон от Гутария, най-сигурният затвор на всички времена. Можем да направим нещо.
- Например?
- Ами... - боецът се замисли. - Можем да изкопаем дупка, да го примамим вътре и да го заловим.
- По-голям шанс бихме имали да накараме Томас да моли Марибор да порази звяра. Не разполагаме нито с времето, нито с необходимите за копаенето хора.
- По-добра идея ли имаш?
- Убеден съм, че мога да измисля нещо по-добро от прилъгването му в яма, която не можем да изкопаем.
- Например?
Ройс се заразхожда из все още димящия горски склеп, яростно ритайки всичко по пътя си:
- Не знам; ти си този, който си мисли, че можем да сторим нещо. Обаче знам едно: нищичко не можем да направим без другата половина на меча. Така че първото нещо, което бих направил, е да го открадна до-като чудовището го няма.
- Със сигурност би убило Ариста и Тракия, ако направиш това - посочи Ейдриън.
- Но тогава ти ще можеш да го убиеш на свой ред. Поне ще има отмъщение.
Ейдриън поклати глава:
- Не е достатъчно.
Ройс се поухили.
- Бих могъл да открадна меча, докато вие с Терън го залъгвате с острието на Ръфъс - Ройс си позволи грозно изкикотване. - Поне има малък шанс да проработи.
Челото на Ейдриън се сбърчи в размисъл и той приседна.
- Не, просто се шегувах - побърза да си оттегли думите Ройс. - Ако то можа да разбере за липсата на меча онази нощ, със сигурност ще може да различи копието от оригинала.
- Но дори и да не проработи - каза Ейдриън, - може да ми даде време да отведа момичетата далеч от него. Тогава ние бихме могли да се скрием в дупка - малка дупка, която имаме време да изкопаем.
- И да се надяваме, че няма да ни изрови? Видях му ноктите, няма да се затрудни.
Ейдриън не му обърна внимание и продължи да следва мислите си.