Авемпарта

- Тракия! - изрева отчаяно Терън, докато яростно ровеше сред останките на онова, което някога беше имение. Всички мъже от селото, а също Ройс, Ейдриън и дори Магнус се включиха в копаенето - повече от състрадание, отколкото от надежда.

Магнус ги насочи към югоизточния ъгъл, мърморейки си нещо за земята, която говорела с кух глас. След като разчистиха стени и паднало стълбище, можаха да чуят слаб шум. Започнаха да копаят в негова посока, разчиствайки останките на старата кухня и избата под нея.

Като че от гроба измъкнаха дякон Томас, който изглеждаше поочу-кан, но иначе здрав. По подобие на селяните, той потърка очи, докато невярващо се взираше в заобикалящата го разруха.

- Дяконе! - Терън разтърси свещеника. - Къде е Тракия?

Томас погледна фермера и сълзи напълниха очите му:

- Не можах да я спася, Терън - задавено каза той. - Опитах, толкова се старах. Трябва да ми повярваш, трябва.

- Какво стана, стар глупако?

- Опитах. Опитах. Водех ги към избата, но то ни хвана. Молих се. Молих се толкова силно и мога да се закълна, че то ме слушаше! Тогава го чух да се смее. То се изсмя - очите на Томас се наляха със сълзи. - Не ми обърна внимание и ги взе.

- Взе ги? - яростно запита Терън. - Какво имаш предвид?

- То ми заговори - каза Томас. - Проговори с глас като смърт, като болка. Краката ми омекнаха и аз се строполих пред него.

- И какво каза? - поинтересува се Ройс.

Дяконът поспря да избърше лице, оставяйки тъмни следи от сажди по лицето си.

- Беше безсмислено, вероятно от страх си бях изгубил ума.

- Какво мислиш, че каза? - настоя Ройс.

- Заговори на древния църковен език. Спомена нещо за оръжие, за меч, който щяло да размени за жените. Каза, че ще се върне да го вземе на следващата нощ. Сетне отлетя с Тракия и принцесата. Няма никакъв смисъл, вероятно вече съм луд.

- Принцесата? - попита Ейдриън.

- Да, принцеса Ариста от Меленгар. Тя беше с нас. Опитах се да спася и двете... опитвах се... но... - дяконът отново зарида.

Ройс и Ейдриън си размениха погледи и се отдръпнаха настрана, за да говорят. Терън ги последва.

- Вие двамата знаете нещо - каза с обвинителен тон. - Взели сте го, нали? Взели сте го. В крайна сметка Ройс е докопал меча. Това иска чудовището.

Ройс кимна.

- Трябва да го върнете - каза фермерът.

- Това няма да спаси дъщеря ти - каза му Ройс. - Това създание, този гиларабрин, е много по-коварно от очакваното. Ще.

- Тракия ви нае да ми донесете този меч - изръмжа Терън. - Това беше задачата ви, нали така? Трябваше да го откраднете и да ми го дадете, тъй че ми го дайте.

- Терън, слушай.

- Дайте ми го веднага! - изрева старият фермер, докато заплашително се извисяваше над крадеца.

Ройс въздъхна и изтегли счупения меч.

Терън го взе с объркано изражение, въртейки го из ръце.

- Къде е останалото?

- Само това можах да намеря.

- Ще свърши работа - каза старецът твърдо.