Джейк Ренсъм и Кралят на черепите
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Джейк Ренсъм #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и Кралят на черепите». Краткое содержание книги:
Старейшините впериха във фенерчето погледи, изпълнени не толкова със страх, колкото с любопитство. Той развъртя капачето и изсипа батериите в дланта си.
— Тези два предмета съдържат в себе си алхимия от вашето време и наука от моето време. Попаднала в неподходящи ръце, подобна комбинация заплашва всички ни. Дори големия храм.
Джейк хвърли батериите в огъня. Искаше старейшините да оценят действителния мащаб на заплахата. Ако беше прав, ако между неговия свят и Пангея наистина съществуваше връзка, тогава трябваше да предприемат нещо, преди да е станало прекалено късно.
Батериите се нагряха и Джейк направи знак на всички да отстъпят. Макар да се бяха изтощили, пак представляваха опасност. В огъня можеха да…
Двете батерии експлодираха едновременно, макар и с по-малка сила от тази, на която се бе надявал Джейк. Вторичният ефект обаче далеч надмина всичките му очаквания. Очевидно в батериите се бе съхранила частица от алхимията на синия кристал, причиняваща замръзване. Пламъците угаснаха. Червените въглени мигом почерняха и изстинаха. И което бе още по-впечатляващо, езерцето край огъня се покри с дебел пласт лед.
Никой не помръдна, всички бяха смаяни от видяното.
Преди някой да успее да каже нещо, суматоха пред входа на пещерата привлече вниманието им. Един неандерталец въведе в залата млада жена, облечена в окървавена униформа на римски патрул. Други двама внесоха втори войник — по-възрастен мъж в броня на центурион. Краката му бяха счупени, а главата му висеше безжизнено, беше загубил съзнание.
Римлянката забеляза Джейк и останалите. Единствената ѝ реакция бе мимолетен израз на изненада, която тя бързо прикри. Обърна се към старейшините и каза:
— Долината падна. Калакрис е в ръцете на гракилската орда. Народът на вятъра бе прогонен, а последните оцелели ездачи от гвардията едва успяха да се измъкнат през Змийския проход. Калипсос е в ръцете на Калверум Рекс.
Следващите няколко минути преминаха в суматоха и трескави въпроси. Накрая Пиндор попита:
— Каква е съдбата на баща ми?
— Не зная — отвърна патрулът. — Градът е блокиран от гракилите. Повечето му жители се крият по домовете си. Нямаме информация. Чухме обаче, че Калверум Рекс е поставил ултиматум.
— Какъв ултиматум? — попита Марика.
Жената погледна към Джейк, сетне извърна очи.
— Да му предадем новодошлите. Трябва да го сторим до изгрев-слънце. Вече се подготвят да запалят Свещената гора, за да прогонят от нея момичето. Ако при първите лъчи на изгрева не успеем да му предадем и двамата, гракилите ще започнат да избиват жителите на Калипсос.
Всички погледнаха към Джейк. Той прочете въпроса в погледите им. Какво ли иска Калверум Рекс от Джейк и сестра му?
Не знаеше повече от тях и поклати объркано глава.
Жената продължи:
— Старейшина Тиберий ни изпрати да говорим с ур. Да ги помолим за помощ.
Пиндор каза:
— И ние дойдохме тук със същото намерение.
— Само че те няма да ни помогнат — добави Марика. — Виждали нещата по различен начин.
Тогава жената изгледа сурово Джейк.
— Тогава може би не съм дошла напразно тук. Ако ур не могат да ни помогнат, единствената надежда за Калипсос — поне за момента — е да изпълним ултиматума на Калверум Рекс.
Марика ахна.
— Какво? Изобщо да не ти минава през ума да предадеш Джейк и сестра му…
Джейк я докосна по ръката, за да я накара да замълчи. Ако съществуваше и най-малката надежда да се предотврати кръвопролитието в Калипсос, той сам щеше да се предаде в ръцете на Калверум Рекс.
В този миг прозвуча дрезгав глас, суров и нетърпящ възражение.
— Не!
Джейк се обърна и видя старейшината да го сочи с ръка. Гласът на стареца заглъхна леко, за да ги предупреди:
— Надига се силна буря. Завихря се както в миналото, така и в годините, които предстоят. Завихря се около това момче. Подозирахме какъв ще бъде развоят на събитията от предсказанията на звездите. Затова изпратихме Ба'чук да се грижи за него.
Джейк настръхна от изненада.
— Новодошлият не бива да бъде погълнат от мрака — завърши старейшината.
— Но Калипсос… — каза Джейк.
Старейшината посочи с жезъла си замръзналото езерце.
— С това ти доказа кой си. Наистина идваш от дългото време. Също като храма. — Той тропна с жезъла си в каменния под. — За да запазят и двете, ур ще се изправят срещу сенките, надвиснали над нашата долина.