Джейк Ренсъм и Кралят на черепите

Мъжът се спускаше по стръмния планински склон в джунглата. Ботушите му се пързаляха по мръсния килим, образуван от влажни листа и хлъзгава кал. Гъвкави клони се опитваха да го уловят в прегръдките си, а дълги остри тръни — да го задържат, но не успяваха да го забавят нито за миг.

Не трябва да спирам…

На мястото, където пътеката правеше остър завой, той едва успя да се задържи да не се претърколи презглава отвъд скалистия ръб. Размаха ръка, за да възстанови равновесието си, и се хлъзна в калта. Другата му ръка притискаше до гърдите му пакет, увит в хартия. Въпреки че едва не падна, той не забави крачка и дори затича още по-бързо. Погледна за миг през рамо.

По планинския хребет продължаваха да бушуват огньове.

Местните наричаха това място Монтаня де Хуесос — Планината на костите.

Прокълнато място, което всички избягваха. Върхът се извисяваше над тъмно изумрудените джунгли на полуостров Юкатан, където минаваше границата между Мексико и южния му съсед Белиз. Блата и дълбоки дерета посрещаха смелчаците, дръзнали да се появят тук, а комари и хапещи мухи преследваха всяко живо същество. Горите и лианите, покрили планинските склонове, растяха толкова нагъсто, че образуваха непроходима зелена маса, скрила истинската си същност от любопитни погледи. Върхът се оглеждаше в езеро, по чиито води се носеха крокодили с размерите на дървесни дънери. От короните на дърветата мълчаливо се взираха сиви маймуни с бели лица, наподобяващи призраци на старци джуджета. Далеч във вътрешността на джунглата се простираха поляни, по които се мяркаха, почти недоловими за човешкото око, сенки на ягуари. Завалеше ли дъжд, което се случваше често, по планинските склонове рукваха буйни потоци и водопади, които отдалеч приличаха на разтопено сребро.

Гледката си заслужаваше.

Но нямаше кой да ѝ се наслади.

Малцина бяха виждали огромната планина, а още по-малко бяха онези, чийто крак бе стъпвал по склоновете ѝ. И само един човек знаеше тайната ѝ.

Той бе разбрал истината.

Планината на костите не беше… планина.

Стиснал здраво пакета, мъжът продължаваше да тича по забулената в мрак пътека. Маймуните привидения посрещаха куцукането му с приглушени крясъци, сякаш го окуражаваха да тича по-бързо. От едното му бедро стърчеше счупена стрела. Изгаряща болка пронизваше левия му крак при всяка стъпка, но той не биваше да спира. Преследвачите бяха по петите му.

Името му бе Хенри Бетел.

Доктор Хенри Бетел.

Професор по археология в Оксфордския университет.

Заедно с близките си приятели и колеги, Пенелопе и Ричард Ренсъм, той беше прекарал последните три месеца от дъждовния сезон в разкопки на върха на Планината на костите. Бяха открили безброй древни артефакти: сребърна маска на ягуар, корона от нефрит и опал, миниатюрни статуетки от оникс и малахит, златна змия с извита снага и две глави и много други безценни предмети от класическия период на цивилизацията на маите.

Бяха открили всичко това в каменна гробница на върха на планината. Дори сега, докато тичаше през джунглата, Хенри си спомни мига, в който за първи път спуснаха с въже Пенелопе Ренсъм в гробницата. Фенерът ѝ бе осветил подземната крипта и огромния саркофаг в нея. Върху капака на саркофага, издялан от варовик и украсен с барелефи, се намираше най-внушителният артефакт — златна пирамида, висока шейсетина сантиметра, увенчана с късче нефрит, с формата на навита на спирала змия с разперени крила като дракон. Фигурката пресъздаваше митично същество.