Под напрежение

— Имали са теб.

— Нали ти казах да не ми говориш с тоя покровителствен тон.

— Извинявай.

— Не схващаш какво искам да ти кажа, понеже не си ги виждал заедно. Човек като е толкова силно влюбен… — Мики млъкна, несигурен как да продължи. — Има двойки, които просто не са способни да живеят разделени. Понеже са като една цялостна личност. Махнеш ли единия… — Но не довърши мисълта си.

— И тя кога започна пак да взема дрога?

— Преди няколко месеца.

— След като баща ти изчезна ли?

— Да. Дотогава беше чиста, поне откакто съм се родил. И преди да си си отворил устата, ще ти кажа: да, знам, че преди това е вземала дрога.

— Откъде знаеш?

— Много работи знам аз — пусна коварна, но тънка усмивка Мики. — И за теб знам какво си направил. Как си се опитал да разбиеш брака им. Как си казал на баща ми, че майка ми била бременна от друг. Че спяла с който й паднело. Че не трябвало да си прекъсва следването заради нея.

— Откъде знаеш всичко това?

— От мама.

— Тя ти е казала всички тези работи?

— Никога не ме е лъгала — кимна Мики.

Уау!

— И какво друго ти каза?

— Не се надявай да ти направя преглед на изминалите петнайсет години — скръсти ръце Мики.

— А това, че съм я бил свалял, каза ли ти?

— Не. Отвратително. Наистина ли си я свалял?

— Не. Но това е казала на баща ти, за да вбие клин помежду ни.

— Ужас! Адски гадно.

— А баща ти? Той какво ти каза?

— Че ти си ги отблъснал.

— Не го желаех.

— Какво като не си го желаел? Факт е, че ти си ги прогонил. — И Мики въздъхна шумно. — Ти си ги отблъснал, затова сега сме на това положение.

— Тоест?

— Ти как мислиш?

Под „това положение“, изглежда, имаше предвид изчезването на баща му. Наркоманията на майка му. Някогашното упорство на Майрън, който, ако е бил по-отстъпчив, може би сега всичко щеше да е другояче.

— Тя е добра майка — повтори Мики. — Най-добрата.

Мда. Наркоманка, но иначе достойна за „Майка на годината“. Както и баща му беше отбелязал само преди дни, децата си имат начин да блокират лошото. За жалост обаче в случая това блокиране граничеше със самозаблудата. Но пък и как се оценява стойността на един родител? Ако се съдеше по крайния резултат, Кити се бе представила чудесно: прекрасен син — смел, силен, умен, готов да се бори за щастието на своето семейство.

В този смисъл, колкото и луда, лъжлива и прочее наркоманка да беше Кити, трябваше да й се признае, че поне едно нещо бе свършила като хората.