Под напрежение

Кити не спираше да се тресе с все сила.

— Май не съм сигурна, че искам да остана.

— Щом не искаш… — поде Мики.

— Така само ще й навредиш, Мики — скастри го Майрън.

А Мики му изсъска гневно:

— Не виждаш ли, че я е страх?

— Знам, че я е страх. Но и ти никак не помагаш. Остави хората да си свършат работата.

Кити се вкопчи в сина си.

— Мики?

Отчасти Майрън силно й съчувстваше. Но една много по-голяма част от него копнееше да отскубне Кити от сина й и да вкара с ритник егоистичния й задник през вратата.

— Трябва да има някакъв друг начин — промълви Мики, като се приближи към Майрън.

— Няма.

— Не мога да я оставя тук.

— Можеш, Мики, можеш. Ако не искаш да се оплача в полицията, в социалните служби и къде ли не.

Но Майрън вече си даваше сметка, че не само Кити се бои, а и Мики. Та той е все още дете, напомни си Майрън. И в съзнанието му се мярнаха онези щастливи семейни снимки — бащата, майката, единственият син. Междувременно бащата на Мики се бе затрил някъде из Южна Америка. А на майка му предстоеше да мине през плътната блиндирана врата в суровия самотен свят на детоксикацията и рехабилитацията от наркоманията й.

— Не се тревожи — каза му Майрън с възможно най-топлия си глас. — Няма да те оставим сам.

— Ама ти за какъв се мислиш? — направи гримаса Мики. — Кой ти каза, че имам нужда от твоята помощ?

— Мики? — обади се Кити.

Той се извърна към гласа й и изведнъж ролите се върнаха по местата си: Кити пак стана майката, а Мики — детето й.

— Ще се оправя — каза му тя, напъвайки се да прозвучи твърдо. — А ти ще живееш при баба си и дядо си. И при първа възможност ще ми дойдеш на свиждане.

— Да, ама…

Тя пак обхвана лицето му между дланите си.

— Всичко ще е окей. Обещавам ти. Скоро ще ми дойдеш на свиждане.

Мики се приведе и опря лице в рамото й. Кити го задържа за миг в прегръдката си, но над рамото му срещна погледа на Майрън, който й кимна, че всичко ще е наред. Кимането му обаче не й донесе утеха. Въпреки това тя се откопчи и без дума да каже, се запъти към вратата. Изчака рецепционистката да отблокира бравата и влезе.

— Ще се оправи — каза Кристин Шипи на Мики, най-после с някаква мека струна в гласа.

Мики се извърна и гневно излезе, последван от Майрън, който отключи колата с дистанционното. Мики посегна да отвори задната врата, но Майрън пак натисна ключодържателя и я заключи под носа му.

— Какво правиш, по дяволите?

— Сядай отпред — нареди му Майрън. — Аз да не съм ти шофьор.

Мики се настани на предната седалка. Майрън запали двигателя. Извърна се към Мики, но малкият бе вече напъхал слушалките на айпода в ушите си. Майрън го чукна по рамото.

— Махни ги.