Огньовете на сатаната

„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

— Същото важи за предупреждението, което мастър Клавърли е свалил от бесилката на Мърстън. — Корбет сви рамене. — Именно това ме накара да се замисля. Да не би участниците в тази зловеща игра да са били двама? Легрейв в Англия и дьо Краон във Франция? Легрейв е закачил своето предупреждение на вратите на „Сейнт Пол“, когато тамплиерите са минали през Лондон. Дьо Краон ми е предал втората версия на посланието, докато прекосявах Йорк. Също така е накарал някой от слугите си да закачат едно на бесилката на Мърстън, просто за да направят мистерията още по-голяма. — Корбет се усмихна мрачно на французина. — Ще трябва да кажеш на господаря си във Франция, че си допуснал сериозна грешка, не си преписал вярно посланието.

Френският пратеник остана неподвижен, с отметната назад глава, загледан в тавана, като не преставаше да глади с ръка рядката си червена брада.

— Но как направи връзката? — попита Симс. — Как разбра, че Легрейв и дьо Краон са съучастници в този заговор?

Корбет се обърна към него.

— При пристигането си тук — може и да не си спомняте това — ви казах, че съм получил подобна заплаха, но не споменах къде. По-късно, в разговор с всички ви, Легрейв нехайно спомена, че това се е случило на моста над Уз. Как би могъл да го знае, ако не са съучастници с дьо Краон? — Корбет посочи с пръст Симс. — Написа ли своя разказ, за цялата тази жалка история, както нареди Великият магистър?

Тамплиерът кимна.

— А ти, Бранкиър?

— Разбира се.

— А Легрейв?

— Бях прекалено зает — отвърна предизвикателно последният.

— Както и да е — намеси се Симс. — Аз не знаех, че предупреждението ти е било предадено на моста над Уз. — Сетне посочи Легрейв. — Спомням си обаче как ти каза това, а и Бранкиър води протокол на тази среща.

— Но това имение бе поставено под запрещение — обади се дьо Моле. — Никой от нас не е можел да влезе в Йорк, нито пък мосю дьо Краон да дойде тук.

— Ако искахте да кореспондирате с някого извън стените на това имение, чак толкова трудно ли щеше да ви бъде? — попита Корбет. — За Бадълсмиър е било съвсем лесно да се измъкне. Сигурен съм, че мосю дьо Краон има писари и куриери, които да изпълняват поръчките му, така че двамата винаги да са осведомени какво става.

Корбет помълча, загледан в прозореца. Бурята беше преминала, но дъждът все още трополеше по стъклата.

— В крайна сметка — промърмори той, — трябва да призная, че допуснах ужасна грешка. — Сетне огледа всички около масата. — Мислех, че в този орден цари поквара, но както във всяка затворена общност, и тук има добри и лоши хора. Монсеньор, за подозренията си към теб и останалите братя се извинявам. — Корбет потърка лицето си с длани. — Но се чувствам изморен и сърцето ми е другаде. „Veritas in ripa“ — промърмори той. — Истината е на речния бряг. — Секретарят погледна Легрейв. — Това е написал Бадълсмиър на стената в килията си, преди да се обеси. Той също се е досетил кой е убиецът. Може би е видял нещо. Може би е осъзнал колко близо е бил Легрейв до „Тринити“, когато кралят бе нападнат. Роден за воин, Легрейв не е нито левак, нито десняк, ами борави с еднаква лекота с двете ръце. Когато си спомних убиеца в библиотеката и помолих моя слуга да изиграе ролята му, се обърках, но накрая се сетих как постоянно прехвърляше арбалета от едната в другата си ръка. — Корбет погледна Великия магистър — Ти знаеш ли какво означава надписът?