Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Още преди самолетът да бе напуснал въздушното пространство на Китай, Уили вече подготвяше посрещането на враговете си в Лос Анджелис.
Трета част
Умната маймуна
29.
Сухоземния дракон
Любимото зодиакално животно на Ло Син беше драконът. Драконите бяха силни и властни. Ло Син чувстваше, че и той е такъв. Драконите бяха водачи и Ло Син също оглавяваше бойна секция на „Бамбуковия дракон“ в Лос Анджелис, една от най-големите и най-жестоките банди в Южна Калифорния.
Тъй като се възхищаваше на качествата на дракона, Ло Син го избра за свое прозвище. Той беше Дракона, докато някой от тонгата не разбра, че Ло Син не може да плува и ужасно се бои от водата. Оттогава го кръстиха Сухоземния дракон — име, което изобщо не му харесваше. Но прякорът остана и сега Сухоземния дракон и двама от главорезите му чакаха пред митницата на „Американ Еърлайнс“ в Лос Анджелис. Всички бяха въоръжени с деветмилиметрови берети и физическите описания на двамата американци, които трябваше да хванат, претърсят и убият безмилостно, макар че Сухоземния дракон възнамеряваше да промени тази последователност.
Ло Син погледна най-добрия си главорез, Белия вълк. Истинското му име беше Тзан Ло Жин и също като него беше роден в провинция Фу-Киен в Китай. Ло Жин беше висок, със здрави мускули и бърз като светкавица. Белия вълк би убил всеки, ако Сухоземния дракон му заповядаше, и вече бе доказвал това няколко пъти.
На изхода на летището стоеше братовчедът на Ло Син, Лък У, чието гангстерско прозвище беше Синьото куче, и оглеждаше първите пътници, слизащи от самолета на „Американ Еърлайнс“. Кучетата бяха наблюдателни и бдителни, отговорни и търпеливи — качества, които липсваха на Лък У. Той беше разсеян, тъп, безотговорен и невнимателен. Имаше само една характерна черта, свързваща го със зодиакалния знак, който бе избрал за свое гангстерско прозвище — винаги бе готов да се отбранява. Той не понасяше критика и вечно обвиняваше другите за провалите си.
Сухоземния дракон предпочиташе да остави вкъщи немарливия си братовчед, но се бе заклел да се опита да го научи на уличното бойно изкуство.
В коли на паркинга на летището чакаха още трима членове на „Бамбуковия дракон“. Сухоземния дракон щеше да се свърже с тях с портативния радиопредавател в мига, в който забележеше хубавия чернокос мъж и негърката. Беше решил да не предприема нищо в района на летището. Имаше няколко причини за това решение. Първо, от Хонконг със „Сингапур Еър“ пристигаха нелегални имигранти и той не искаше да рискува престрелка, която би затворила летището и усложнила влизането им в страната. Второ, летището винаги гъмжеше от полиция. Трето, там имаше твърде много свидетели и камери за наблюдение. И последно, до летището водеше само един път и ченгетата лесно можеха да ги хванат. Затова Сухоземния дракон и двамата му главорези стояха пред митницата и чакаха заедно с роднините на пътниците от Макао.
В Лос Анджелис беше необичайно горещо за сезона. Сухоземния дракон усещаше пустинната жега във вятъра, който духаше от паркинга, разпръскваше листа и развяваше полите на жените.
Той пристъпи напред, докато оглеждаше пътниците, минаващи през митническите и имиграционните власти: китайски бизнесмени, които носеха компютрите и чантите си, възрастни китайки, които бутаха колички, натоварени с куфари и кашони. И тогава ги видя.
Мъжът беше по-едър, отколкото Сухоземния дракон очакваше — беше над метър и осемдесет. Движеше се с атлетична грациозност и гангстерът реши да не рискува с него. Жената беше красива негърка. Кожата й беше с цвят на какао. Тя вървеше предпазливо и оглеждаше тълпата, сякаш очакваше неприятности. Сухоземния дракон погледна бдителния Бял вълк, който също бе разпознал двойката.
Синьото куче се бе облегнал на перилата и не внимаваше, а зяпаше едно момиче, което стоеше до павилиона за вестници и списания. Сухоземния дракон бързо се приближи до братовчед си и го тупна по гърба. Лък У се обърна и го погледна със зли и жестоки очи. Синьото куче може и да беше разсеян и безотговорен, но беше склонен към насилие и убийства.
— Пристигнаха — каза той на родния си фукиенизийски.
Двамата тръгнаха към тротоара навън. Сухоземния дракон извади радиопредавателя си и нареди на бойците си да бъдат готови. Той наблюдаваше с интерес как двете мишени излязоха от сградата на летището и се отправиха към паркинга. Сухоземния дракон, Белия вълк и Синьото куче ги последваха, без да са сигурни накъде са се насочили. После хубавият мъж и чернокожата влязоха в паркинга на „Юнайтед Еърлайнс“ и се приближиха до червен ягуар ХК8. Колата беше покрита с прах и сякаш бе стояла там най-малко седмица.