Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Китайците ни търсят. Милицията ще се сдобие със заповеди за арест. Всички работят за Уили — каза Чонси. — Не можем да се върнем в Хонконг.
— Но не можем и да ги оставим да умрат — настоя Уилър.
Китаецът го погледна и предложи:
— Можем да отидем в Макао. Намира се на седемдесет километра оттук. Макао още е португалска колония и ще бъде предаден на Китай едва през 1999 година. Необходим е само валиден паспорт, за да влезете. Но все пак е опасно, защото деветдесет и пет процента от населението са китайци и имат агенти навсякъде в Макао.
— Да опитаме — рече Уилър, грабна няколко навигационни карти и намери Макао.
Колонията представляваше малък остров до източния бряг на Китай северно от Хонконг. Имаха около пет часа път при скорост десет възела. Уилър взе друга карта, проследи пътя до пристанището на Макао и начерта курса. Луната и студеният нощен вятър сякаш избистриха мислите му. Най-сетне нещо зависеше от него и той трябваше да поеме отговорността.
Докато излизаха в открито море, Уилър отново провери автопилота и се заслуша в щракането и бръмченето на малкия механизъм, после се върна в каютата. Джулиан пак бе затворил очи. Изглеждаше зле. Чонси каза, че Таниша лежи в главната каюта. Уилър я намери там и сложи възглавница под краката й, за да предотврати шока и да възстанови кръвообращението в главата й. После зърна едно одеяло, зави я и хвана ръката й.
— Добре съм — каза тя. — Не можеш да убиеш момиче от гетото с един изстрел. Трябва да уцелиш десетката.
— Ще заведем Джулиан в болница. Отиваме в Макао.
— Ти спаси живота му. Гордея се с теб.
След десет минути Уилър отново слезе да види как са Джулиан и Таниша. Чонси държеше документ, който бе взел от сейфа в олтара. Беше сложен в яркочервен плик, подпечатан с красиви, сложни идеограми. Документът вътре бе написан на тънка оризова хартия с изящен калиграфски почерк. Чонси го даде на Уилър.
— Мисля, че търсеше това.
Той погледна китайските йероглифи. Нищо не разбираше.
— Пише ли, че Уили ще се кандидатира за губернатор на Хонконг? — попита той.
— Да — отговори Чонси.
— Пише ли, че Пекин е сключил сделка с Уили?
— Да. — Чонси обърна документа и със страхопочитание посочи великолепния червен печат. — Това са печатът и подписът на Чен Бода, председателя на Китайската военна комисия. Един от тримата най-властни хора в света.
28.
Макао
В девет и трийсет сутринта те спуснаха котва в залив Прая Гранде. Чуваше се музика. Уилър извади бинокъла и огледа брега. В далечината по Авенида де Република в покрайнините на Макао имаше парад. По улицата змиевидно се извиваше редица танцуващи хора в костюми. Носеха огромно католическо разпятие.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна той.
— Февруарския фестивал — отговори Чонси.
От разстояние Макао изглеждаше някак странно. Сякаш мястото му не беше на източното китайско крайбрежие. Испанската архитектура и старата островърха църква „Сао Паоло“ му придаваха вид на заспало средиземноморско село, но живописната представа се разваляше от редицата модерни хотелски казина. Чудовищно грозният хотел „Лисабон“ стоеше като неканен гост от Лас Вегас сред испанската архитектура.
Уилър прочете туристическия справочник, който намери на борда. Знаеше, че практически Макао е част от територията на Китай и е свързан с два моста с островите Колон и Тайпа. Катедралата „Сао Паоло“ се намираше в хълмистия район на Макао, а до нея се издигаше огромната каменна крепост Форталеца де Монте.
Бе удивен, че Джулиан още е жив. Цветът на лицето му беше ужасен. Бяха направили всичко възможно да спрат кръвоизлива, като го стегнаха с хавлии, но само господ знаеше какво става в тялото му. Джулиан бе изпаднал в кома и вече беше невъзможно да го събудят. И Таниша лежеше отпусната. Уилър трябваше незабавно да им осигури медицинска помощ. Двамата с Чонси измислиха правдоподобна история, за да обяснят огнестрелните рани. Знаеха, че Таниша ще бъде разпитана, и се увериха, че тя е наясно с основните въпроси и отговори. Преговориха всичко, докато Таниша лежеше на койката в главната каюта. Тя изглеждаше странно безучастна. Уилър беше наясно, че шокът може да е фатален и пациентът трябва да се държи на топло, с вдигнати нагоре крака, но не знаеше какво друго да направи.
Спуснаха във водата гумената лодка и с нея Уилър отиде на пристанището. Вдясно от него влекачи теглеха шлепове, натоварени с изкопана тиня. Близо до брега видя плаващи къщи на салове, завързани за бетонните колони на кея. Слънцето печеше силно и ризата залепна за гърба му.