Искам те обесен
- Автор: Гарбер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Искам те обесен». Краткое содержание книги:
„Обзалагам се, че носи лъскаво, секси бельо. Убедена съм! Да те вземат дяволите, Тафт!“
Гейбриел знаеше, че всичко това е маскировка. Също като кабинета — меки земни тонове, подбрани с вкус репродукции, никакъв нюанс на индивидуалност. Дрехите на Денис имаха за цел да скрият характера й, не да го разкрият.
— Оливия? — попита Денис. — Какво те води тук след работно време?
— Нищо съществено — излъга Оливия. — С Габи ще вечеряме в „Льо Шантили“ и тъй като бяхме наблизо, реших да се отбия и да взема някои документи, които ще ми трябват за следващото съвещание на директорския съвет.
— Мислех, че директорските кабинети са на горния етаж.
Дясната вежда на Денис потрепна — жест, който според Гейбриел означаваше недоверие, че елегантната Оливия ще вечеря с неофициално облечената си приятелка в едно от най-луксозните и снобски заведения в града.
— Така е. Но исках да покажа на Габи „Ел Би Тек“. Компанията е толкова известна, че…
— Тафт. — Гласът на Денис почти не се промени, само стана по-студен. — Трудно е да се повярва, нали? Имам предвид за човек като него. Не че го познавах добре, но никога не бих предположила, че е замесен в нещо толкова жалко като контрабанда на наркотици.
Отнякъде в стаята се чуваше тихо бръмчене. Гейбриел се запита каква ли машина работи. Денис нагло излъга, че не познава добре Джак, но този факт не я учуди.
— Убедена съм, че е невинен — каза тя. — Цялата история е някаква ужасна грешка.
— Е, надявам се. — Думите на Денис прозвучаха искрено, но Гейбриел беше сигурна, че истинските й чувства са съвсем различни. — Макар това да означава, че отново ще трябва да се преместя тук долу.
— Отново тук долу?
Огледа се, опитвайки се да види източника на бръмченето. Шумът, изглежда, идваше от нещо под бюрото на Денис.
— Не си ли чула? Джоуел ме премести горе. Ще поема работата на Джак. Поне временно. Предполагам, че ти и другите от управителния съвет ще трябва да го одобрите, ако не е временно.
Изпълнена с любопитство, Гейбриел се промъкна напред. Още крачка-две и щеше да надникне под бюрото на Денис и да види какво бръмчи.
— Ще го сторим — отвърна Оливия. — „Ел Би Тек“ не може без човек, който да отговаря за материално-техническото осигуряване, и ти знаеш колко високо ценя квалификацията ти. Сигурна съм, че ще свършиш добра работа, докато Джак се върне.
— Ако се върне.
„Лош ход, момиче — помисли Гейбриел. Каза го доста нетърпеливо.“
— Надявам се, че ще се върне — добави Денис.
„Добре се измъкна“ — помисли Гейбриел.
Бръмченето се разнасяше от бяла машина, висока около метър. От едната й страна имаше малък поднос, върху който бяха натрупани документи. Отдолу имаше кошче за отпадъци, пълно догоре с тънки хартиени изрезки.
Машина за унищожаване на документи. Съдейки по количеството книжни ленти, Денис се бе отдала на това занимание от няколко часа.
Денис проследи погледа й, погледна машината и с по-висок тон каза:
— Стари доклади. Разчиствам бюрото си, преди да се преместя горе.
Оливия се приближи и също видя машината, сетне попита:
— Има адвокати, бюрократични процедури и редица юридически изисквания, които не позволяват да се изхвърлят документи. Или политиката се е променила?
— Не. Но… Ами…
— Пък и какви документи имаш, които са толкова секретни, че трябва да бъдат превърнати в конфети?
Денис сви рамене. Престана да гледа двете жени и се вторачи някъде над рамене им. Промени се само изражението в очите й. „В момента ми е нужна помощ“ — сякаш говореха те.
Няколко часа по-късно, размишлявайки върху неприятностите, които последваха, Гейбриел щеше да си помисли колко съвършено бе изпълнението на Денис. Тя се владееше абсолютно, беше съвсем спокойна и с нищо не показа, че докато разговаряха, на прага стои мъж и подслушва разговора им.
— Денис, мисля, че не е необходимо да отговаряш на този въпрос — каза Джоуел Грийнбърг. — И ми направи една услуга. Вдигни телефона и се обади на охраната. Искам веднага да дойдат тук.
4
Оливия сложи ръце на кръста си. Едва се владееше.