Искам те обесен

— Не.

— Карта за доживотно членство в Националната оръжейна асоциация. На него и на нея.

Гейбриел изсумтя презрително и шампанското предизвика сълзи в очите й.

— Добре ли си? — попита Тафт.

— Да.

— Струва ми се, че плачеш. Разчувстват ли те сватбите?

— Не. Да. Понякога.

Той сключи ръце зад гърба си и леко се залюля.

— Ами по въпроса за сватбите, Гейбриел, искам да те питам нещо.

Тя се усмихна.

— Предложение ли ще ми правиш, Джон?

— Разбира се, че не — светкавично отговори той.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

Джон Тафт се отдръпна и едва избегна шампанското, което Гейбриел се опита да плисне в лицето му. „Да му се не види — помисли си. — Грешка.“