Домът на Хадес

Което бе невероятен обрат на съдбата, предвид че вечеряше с гигант и титан.

Разказа на Дамасин за живота и приключенията си с Пърси. Обясни как Пърси бе срещнал Боб и бе изтрил паметта му в река Лета и как после го бе оставил при Хадес.

— Пърси се опита да стори нещо добро — каза тя на Боб. — Не знаеше, че Хадес е такъв гадняр.

Но не успя да убеди дори себе си. Хадес винаги бе гадняр.

Спомни си думите на араите — че Нико ди Анджело е бил единственият човек, посещавал Боб в Подземното царство. Нико бе един от най-недружелюбните и студени герои, които Анабет познаваше. Но въпреки това се бе държал мило с Боб. Той бе убедил титана, че Пърси е негов приятел, и с това несъзнателно бе спасил живота им.

Анабет се запита дали някога ще разбере това момче.

Боб започна да чисти купата си с парцала и пръскалката си, а Дамасин махна с лъжица.

— Продължи разказа си, Анабет Чейс.

Тя му разказа за пътуването на борда на Арго II. Когато обаче стигна до частта, в която трябва да предотвратят събуждането на Гея, гласът й заглъхна.

— Тя… ти е майка, нали?

Дамасин обра остатъците от купата си. Лицето му бе покрито със следи от стари изгаряния, натъртвания и белези, подобна на повърхността на астероид.

— Да — отвърна той, — а Тартара е мой баща. Както виждаш… — посочи той към колибата си, — аз съм нещо като разочарование за родителите си. Те очакваха повече от мен.

Анабет все още не можеше да възприеме, че е седнала до шестметров човек със змийски крака, чиито родители са Земята и Ямата на мрака. Олимпийските богове не бяха добри родители, но поне приличаха на хора. Старите първични божества като Гея и Тартара… как можеше да напуснеш дома и родителите си, когато те обхващат целия познат свят?

— Значи… — попита тя, — нямаш нищо против, че се борим срещу майка ти?

Дамасин изсумтя.

— Късмет с това. За момента обаче трябва повече да се притеснявате от баща ми. Няма как да оцелеете срещу него.

Внезапно на Анабет й се отяде. Остави купата с храна настрани. Малък Боб дойде да види какво е останало.

— Той ще се изправи срещу нас?

— Вече го прави — Дамасин отчупи от драконовата кост и използва останката като клечка за зъби. — Всичко това, което виждате наоколо, е тялото на Тартара или поне една от неговите форми. Той знае, че сте тук и наблюдава всяка ваша стъпка. Братята ми са по петите ви. Невероятно е, че сте оцелели толкова дълго, дори и с помощта на Япет.

Боб се намръщи, когато чу името си.

— Да, повалените ни преследват. Скоро ще ни настигнат.

Дамасин изплю клечката за зъби.

— Мога да замъгля местоположението ви за малко, колкото да си починете. Имам сили в това блато. Накрая обаче наистина ще ви настигнат.