Заразата

— Пълна зрялост ли? — повтори Нора.

— Молете се да не видим тази фаза — отвърна старецът. Посочи към Джим. — Артериите на човешкия врат предлагат най-бързата точка за достъп, макар че бедрената артерия е друг пряк път към кръвоносната ни система.

Срезът на шията беше толкова изряден, че на пръв поглед не се забелязваше.

— Защо кръв? — зачуди се Еф.

— Кислород, желязо и други хранителни вещества.

— Кислород ли? — попита Нора.

Сетракян кимна.

— Тялото на заразения се променя. Част от превръщането се състои в сливането на кръвоносната и храносмилателна система. Стават едно цяло. Почти като при насекомите. В собствената им кръвна субстанция липсва съчетанието желязо-кислород, което придава червения цвят на човешката кръв. Тяхната е бяла.

— А органите? — попита Еф. — Органите на Редфърн изглеждаха като обхванати от рак.

— Телесната им система бива погълната и трансформирана. Вирусът я завладява. Повече не дишат. Дишането им е рудиментарен рефлекс, при който не се приема кислород. Ненужните им бели дробове след време изсъхват и се преобразуват.

— Когато Редфърн нападна, от устата му се показа добре развит израстък — каза Еф. — Като напълно оформено мускулесто жило под езика.

Сетракян кимна все едно, че двамата с Еф обсъждаха метеорологичната обстановка над Ню Йорк.

— Когато се хранят, то се изпълва с кръв. Плътта им се зачервява почти до пурпур. Почервеняват очните кълба, епидермисът. Това жило, както го наричате, всъщност е продукт на израждането и сливането на фаринкса, трахеята и белите дробове заедно с новообразувана плът. Прилича донякъде на обърнат ръкав на яке. Вампирът може да изкара този орган от гръдния си кош и да го изстреля на метър и половина — два. Ако направите дисекция на зрял индивид, ще откриете мускулна тъкан, торба, от която това се изхвърля при хранене. Единственото, което им е нужно на тия твари, е редовното поглъщане на чиста човешка кръв. Може би са като диабетици в това отношение. Не знам. Вие сте докторът.

— Мислех, че съм — измърмори Еф. — До скоро.

— А аз си мислех, че вампирите пият девича кръв — каза Нора. — Хипнотизират… превръщат се в прилепи…

— Придаден им е доста романтичен ореол — отвърна Сетракян. — Но истината е много по… как да го кажа?

— Извратена — предложи Еф.

— Отвратителна? — допусна Нора.

— Не. Банална. Усещате ли амоняка?

Еф кимна.

— Храносмилателната им система е много компактна — продължи Сетракян. — Не предлага никакво място за задържане на храната. Всяка несмляна плазма или други някакви утайки трябва да се изхвърлят, за да се отвори място за следващата порция. Също като кърлежа — екскретира, докато се храни.

Изведнъж температурата в помещението се промени. Гласът на Сетракян се сниши до леден шепот.

— Стригои — просъска той. — Тук.

Еф погледна към Джим, който беше отворил очи. Зениците му бяха бездънно черни, а склерата бе станала сивкаво оранжева подобно на нечестив залез. Взираше се в тавана.