Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Препоръчаха му други двама, за четвъртия не знаеше нищо. Пендер имаше още две имена, само че не можеше да издири хората.
По-късно отскочи до странноприемницата да хапне набързо и намери бележката от Талия. Натъпка остатъка от рибата в устата си, сложи недоядения комат в джоба и затича тромаво към кораба. Ръждивия викаше и ръкомахаше на пристана. Пред него мъж и жена с еднакво провиснали бузи и тлъсти задници стояха до каруца, натоварена със сгънати платна. Едно беше проснато направо на кея.
— Погледнете го тоя боклук! — нададе вопъл плешивият и плю върху платното. — Всички до един сте лъжци, мошеници и обирджии!
Платното беше вехто, силно протрито на места, а и видимо гризано от някакви буболечки.
Жената вдигна ръце помирително.
— Глупакът е сложил старо вместо ново. Ще го върна, но останалите са каквито трябва.
Пендер се покатери на каруцата и разгъна следващото платно. Не беше в по-добро състояние от първото.
— Не стават за нищо. Вземете си ги.
— Цял ден работихме за тебе — оплака се мъжът.
— Не стават, казах! — кресна му Пендер и изрита проснатото платно във водата. — Отменям поръчката!
Махна с ръка на Ръждивия и двамата се качиха на борда.
Вятърът се засилваше през целия ден и началничката на пристанището го посъветва да не рискува, но Пендер заповяда да вдигнат котва и да отплават. Минаването край плитчините беше трудно, но не и опасно с такъв кораб. Още преди да изгрее луната, излязоха в открито море и се насочиха на юг. Вятърът стихна донякъде, но и повеите му, и теченията пречеха. По неволя се движеха на зиг-заг, а това си беше истинско изпитание при недостига на моряци. През първия час изминаха по-малко от една левга.
Все още бяха далеч от целта, когато Ръждивия се провикна:
— Погледнете натам!
Нещо гореше на брега с пламъци, високи колкото дърветата.
— Какво ли ги е сполетяло? — изръмжа Пендер. — Не ми харесва тая работа.
Внимателно огледа местността — да, точно тук трябваше да е бивакът.
Ръждивия сгуши глава между раменете си.
— Не е ли по-добре да се върнем?
Пендер не беше смелчага, но се смяташе за честен човек.
— Обещах на Талия, че ще бъда тук, и няма да се отметна.
Той се справи с неблагоприятните течения и вятъра, подмина носа и бавно насочи кораба обратно към него. Тъкмо го заобикаляше, и луната пак се показа между облаците. До брега още мъждукаше жарава. Никой не подаваше сигнал, а сега и той не смееше да го направи. Какво ли се мътеше тук?
Реши да подмине наблизо, сякаш „Хлапето“ е поредният съд, който няма нищо общо с тази случка.
— Още няма сигнал! — сумтеше Пендер. — Какво става?! Горката малка Лилис…
— Какво ще правиш? — попита Ръждивия.
— Нищо, освен да сме в готовност, но ще чакаме по-навътре. Безсилни сме, ако ни налетят цял отряд въоръжени мъже.
В бивака минутите се точеха напрегнато една след друга. Свряна върху издатината, Лилис се взираше в мрака и вече мръзнеше въпреки новите си дрехи. Чакаше сигнала на Пендер, но нищо не просветваше. Накрая Осейон я смени. Момичето се страхуваше от дебнещи в тъмата врагове и седна до огъня, стиснала скъпоценната си раница.
На жаравата къкреше котле със супа. Тя напълни паницата си и зачака. Звездите са въртяха недоловимо, мъглявината Скорпион блестеше ярко. Празната паница са изплъзна от пръстите й. Лилис сънуваше.
Осейон също се върна при огъня да се стопли.
— Нищо ли?
— Нищо, но не вярвам да е така още дълго.
Мендарк усукваше брадата си.
— Но кой ще дойде пръв?
Осейон си сипа грамадна порция супа и пак отиде да наблюдава.
— Дребосък!
Някой я раздрусваше безпощадно. Лилис примига и отвори очи.
— Време е да се махнем. Ставай!
Преди да шавне, ръцете я изправиха насила.
— Какво…
Искаше пак да си легне, но внезапно си спомни къде е и с кого. Тръгна след Мендарк, скриха се между дърветата, откъдето можеха да огледат цялата поляна. Лилис приклекна до него.
— Какво чакаме?
— Шът! Трябва да ги виждам.
— Осейон ще дойде ли при нас?
— Той има друга работа.
Нищо не нарушаваше нощната тишина. Момичето понечи да зададе поредния въпрос, но Мендарк болезнено я сръга с лакът в ребрата. Ама че кокалест беше…
Недалеч от тях излая диво куче, но й се стори, че звуците са някак различни. Луната се издигна над дърветата и освети бивака, навесите, огъня и двата сандъка. Сенките под платнищата приличаха на спящи хора. Раницата на Лилис бе останала до сандъците.