На един черпак разстояние
- Автор: Морей Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Вакон
- ISBN: 9789549535723
- Переводчик: Цветелина Лакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «На един черпак разстояние». Краткое содержание книги:
„На един черпак разстояние“ е разказ за тридесетте метра, които отделят новата индийска кухня от традиционната френска – разстояние, което като море разделя различни култури и народи от техните вкусове и желания. Ричард Морей е създал жив и пленителен разказ за семейството, националността, предразсъдъците и неизбежността на съдбата.
– Всичко е много просто, шеф Хаджи. Уволнили сте този млад човек неправомерно.
Мехтаб наруга роднините на синдикалиста до девето коляно, използвайки цялото богатство на родния урду. Жак от своя страна се възмущаваше на френски.
Вдигнах ръка, за да ги успокоя.
– Моля ви, мосю Льоклер. Този човек е мошеник. Нима това не е основание за уволнение?
Клод беше ведър както обикновено и разумно мълчеше, като остави синдикалиста да говори вместо него.
– Твърденията ви са несправедливи и неоправдани – каза меко Льоклер, като допря пръстите на ръцете си и сви устни замислено. – И, което е по-важното, са напълно недоказани.
– Това не е вярно – прекъсна го Жак. – Надлежно съм документирал факта, че Клод умишлено се бави с изпълнението на служебните си задължения. Дори най-простата задача, като например подреждането на масите, му отнема четири пъти повече време, отколкото на другите сервитьори.
– Признаваме, че Клод наистина не е от най-сръчните работници, но това не е достатъчно основание за уволнение, особено след като вие сам сте му дали атестация за „най-висок професионализъм“. Не, мосю Жак, не постъпвате правилно. Клод изпълнява заръките ви бавно тъкмо заради високия си професионализъм. Кажете, били ли сте някога недоволен от качеството на извършената работа? Нима Клод работи немарливо? В досието му не открих никакви забележки относно качеството на работата му. Оплакванията ви са свързани единствено с времето, за което той изпълнява задачите си…
– Да, това е така…
– Ако се стигне до съд, ние бихме могли да изтъкнем аргумента, че Клод работи по-бавно от колегите си тъкмо защото е загрижен за качеството на работата си…
– Това е възмутително – възкликна Жак, чието лице беше добило цвета на червено цвекло. – Всички много добре знаем какво прави Клод и какво цели. Този човек фалшифицира графика и ни изнудва. Застъпвате се за един мошеник, мосю Льоклер. Не мога да повярвам, че сте на негова страна.
Широкоплещестият Льоклер удари с юмрук по масата.
– Върнете си думите назад, мосю Жак! Уволнили сте Клод неправомерно, а сега подлагате под съмнение моята почтеност, за да прикриете следите си. Това няма да ви се размине току-така. Законът е повече от ясен. Трябва да върнете Клод на работа immédiatement. Ако пък искате да го освободите, трябва да му отпуснете обезщетението, постановено от закона, а не незначителната сума, която сте му изплатили вчера.
Погледнах към Мехтаб, която трескаво пресмяташе нещо.
– А ако откажем? – попита тя.
– Тогава синдикатът ще бъде принуден да заведе съдебен иск срещу ресторанта по обвинение в неправомерно уволнение. Уверявам ви, че това ще бъде катастрофа за вас. Ще се погрижим пресата да присъства в tribunal167 и да опише експлоатацията, на която подлагате работниците си.
167 Съд (фр.) – б. пр.
– Това е изнудване.
– Наричайте го, както искате. Ние просто се грижим членовете на нашия синдикат да не бъдат експлоатирани от своите работодатели и да получават заплащането, гарантирано им от закона.
Станах от стола си.
– Достатъчно. Дай им, каквото искат, Мехтаб.
– Но, Хасан, това са две годишни заплати плюс платения отпуск! Ще ни струва сто и деветдесет хиляди евро да се отървем от този мръсник!
– Не ме интересува. Писна ми. Клод внася лоша атмосфера в нашия чудесен екип и ако отново го вземем на работа, ще ни струва много повече в дългосрочен план. Плати му. Той вече си е направил сметката.
Клод ми се усмихна мило и тъкмо се канеше да ми благодари за щедрото предложение, когато аз бавно и тихо казах на мосю Льоклер:
– А сега махнете този негодник от ресторанта ми.
Пол Вердюн беше един от първите изтъкнати френски готвачи, които разбраха, че икономическото положение на нашия бизнес е изцяло променено и че големите френски ресторанти са на доизживяване, също като болни от рак пациенти. С всичкия си ум френските управляващи просто направиха живота ни невъзможен – трийсет и пет часовата работна седмица, пенсионните вноски и десетките „социални“ осигуровки, бумащината, заради която трябваше да наемаме цял куп счетоводители и юристи, правилата, ограниченията и ДДС – всичко това ни съсипваше.
Пол, разбира се, беше предусетил тези финансови проблеми доста преди повечето от нас и беше взел мерки много преди ситуацията да се влоши осезаемо. Шеф Вердюн беше изучил историята на френските модни къщи, които бяха минали през подобни перипетии половин век по-рано, и си беше извадил поуки. Така например той беше забелязвал, че трудоемката haute couture168, която представлява каймакът на модната индустрия, е спечелила световна слава благодарение на оригиналните си хрумвания. Малко съвременни жени обаче можели да си позволят толкова скъпи дрехи, в резултат на което ателиетата за висша мода започнали да губят пари.