Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Какво имаш предвид? — пита Нан, изплашена от тона ми. — Какво искаш да кажеш?
— Какво ще правим? — пита настойчиво Катрин Брандън. — Какво можем да направим, за да помогнем на Ан?
Обръщам се към Кристофър.
— Върни се — казвам. — Вземи тази кесия — Нан отива до едно чекмедже на масата ми и измъква малка кесия със злато, която държа, за да раздавам милостиня. — Виж дали около епископ Бонър има мъже, които биха приели подкуп. Разбери какво иска епископът от мистрес Аскю, дали му е нужно да чуе клетва за вярност, разкаяние, или извинение. Разбери какво иска. И се постарай епископът да узнае, че съм чула Ан да проповядва, че тя е родственица на Джордж Сейнт Пол, който работи за семейство Брандън, че никога не съм чула от нея дори една дума, която да не е благочестива, свята и в съответствие със закона, че в същия този ден кралят получава от печатарите своята литургия на английски. И че очаквам да бъде освободена.
Той се покланя, а Нан ахва тихо и уплашено.
— Благоразумно ли е да признаваш познанството си с нея? Да позволяваш да те свързват с нея?
— Всеки може да разбере, че е проповядвала тук — казвам. — Всички знаят, че сестра ѝ е на служба в двора. Това, което епископът трябва да знае, е че ние, нейните приятели, ще я подкрепим. Трябва да е наясно, че когато я разпитва, той разпитва една от моите проповедници, една приятелка на дома Съфолк. Трябва да бъде уведомен, че тя има важни съюзници и че ние знаем къде е.
Кристофър кимва в знак, че разбира, бързо се обръща и излиза през вратата.
— И прати съобщение веднага щом бъде освободена — провиквам се след него. — А ако предприемат нещо срещу нея, веднага се върни.
Налага се да чакаме. Чакаме цял ден и се опитваме да се молим за Ан Аскю. Вечерям с краля, дамите ми танцуват за него и се усмихваме, докато бузите ни заболяват. Хвърлям кос поглед към него, докато слуша музиката и отмерва такта с ръка, и си мисля: знаете ли, че една жена, която мисли както мисля аз, която е проповядвала пред мен, която ме е обичала, когато е била малко момиче, и на чиито дарби се възхищавам, е подложена на разпит по обвинение в ерес, което може да я изпрати на кладата? Дали знаете това и чакате да видите какво ще направя? Проверка ли е това, за да видите дали ще се застъпя за нея? Или не знаете нищо? Дали това не е нищо повече от точните като часовник движения на старата църква, задействани като автоматично задвижвани фигурки, амбицията на епископа на Лондон, фанатизмът на Стивън Гардинър, безкрайните заговори на старите духовници, които скърцат със зъби срещу промяната и ѝ се съпротивляват? Трябва ли да ви съобщя за това и да помоля за помощта ви? Дали седя до човек, който е готов да спаси Ан, или до крал, който я разиграва като пионка в някоя от игрите си?
Хенри се обръща и ми се усмихва.
— Ще дойда в покоите ти тази нощ, любима — казва той.
А аз си помислям: това го доказва. Сигурно не знае нищо. Дори един крал, толкова двуличен като този владетел на Англия, не би могъл да се усмихва и да си ляга със съпругата си, докато приятелката ѝ е подложена на разпит по негова заповед.
Не говоря за Ан със съпруга си, макар че докато се мъчи да достигне до удоволствието си, той изпъшква:
— Доставяш ми наслада, Катрин, наистина ми доставяш наслада. Можеш да получиш всичко…
Когато утихва и вече заспива, той повтаря:
— Доставяш ми наслада, Катрин. Можеш да получиш всяко благоволение, което пожелаеш.
— Не искам нищо — казвам. Бих се почувствала като продажна жена, ако сега поискам някаква услуга. Ан Аскю се гордее с това, че е свободна жена, противопоставила се е на своя съпруг и на баща си. Не е редно да откупвам свободата ѝ със сексуалната наслада на един мъж, достатъчно стар, за да е баща и на двете ни.
Той разбира това. Усмихва се лукаво, докато се отпусна назад върху натрупаните възглавници, с полузатворени очи, сънлив.
— Помоли ме по-късно тогава — казва, — ако желаеш да разграничиш заплащането от акта.
— Актът е дар от любов — казвам надуто, а после чувствам, че съм си заслужила насмешливия му смях.
— Придаваш му чар, като го назоваваш така — казва той. — Това е едно от нещата, които харесвам у теб, Катрин: ти не гледаш на всичко като на сделка, не възприемаш всеки друг като съперник или враг.
— Не, не възприемам хората така — казвам. — Светът трябва да е тъжен и мрачен, ако го виждате така. Как би понесъл човек живота в такъв свят?
— Като властва над него — отговаря той с лекота. — Като се превърне в най-големия търговец, който има да търгува с най-много неща; като се превърне в господар на всички, независимо дали те го съзнават или не.