Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
— Как го направи? — попита Аурелия.
— Още веднъж — предложи Анаид.
И отново, макар и вече да очакваше ловкия финт на ученичката си, Аурелия пак загуби ценно време, мъчейки се да различи коя е истинската Анаид. Загуби за втори път. Но не се обезкуражи. Напротив, сякаш беше мотивирана по-настървено да продължи, ако изобщо бе възможно.
— Това е нова и много по-ефективна техника. Още веднъж.
Аурелия се опита да имитира Анаид и също се раздели на три Аурелии, но не постигна същия резултат и бе победена.
— Още веднъж — не знаеше умора Анаид.
И така продължиха дълги часове, докато в един момент и двете, напълно омаломощени, с изненада откриха, че една друга се издебват, използват едни и същи подлъгващи движения и се редуват в победите, като достойни опонентки. Бяха равни.
— Ето че вече се научи — рече Анаид. — Много добре.
— Как така съм се научила? — запротестира Аурелия. — Аз съм ти учителка. Ти си тази, която се научи да се биеш.
Анаид се изправи.
— Нима? Тогава хайде още веднъж.
Аурелия прихна да се смее.
— Сънува ли ме? Бях ли най-ужасният ти кошмар? Не изпитваше ли желание да ме накараш да се задавя с моето „още веднъж“ и не си ли представяше как ми даваш конска доза отвара от татул?
Анаид почервеня.
— Откъде знаеш?
— Така беше и с мен, когато Хуно, която ме обучаваше в бойно изкуство, ме държа на диета с „още веднъж“ в продължение на една година, докато накрая, естествено, я победих.
— Цяла година? — ужаси се Анаид.
Двете тренираха от две седмици, които й се бяха сторили цяла вечност.
— А как стана така, че мен ме обучи за толкова кратко време?
Аурелия си избърса потта от челото и й подаде чаша плодов сок.
— Заслугата не е моя. Знаех, че си по-добра от мен.
На Анаид й идеше да потъне в земята. Беше си спечелила още един враг. Защо трябваше да е толкова непрозорлива и да не се сети, че на никого не му харесва да бъде изместен от първото място?
— Не, не е вярно, има много неща, които не умея…
Аурелия долови притеснението на Анаид и се учуди.
— Ей, ей… Ти май?… Да не мислиш, че ревнувам?
Анаид се притесни още повече.
— Не знам какво мисля и какво не, но…
Аурелия се изправи и размаха пръст под носа й.
— Ти дори не осъзнаваш колко си могъща.
Анаид пребледня. Какво имаше предвид Аурелия?
— Могъща ли?
— Знаеш ли колко живи магьосници от клана на делфинките са успели да овладеят изкуството да се преобразяват?
Анаид нямаше представа и сви рамене. Мислеше, че всички делфинки владеят това изкуство.
— Валерия е единствената и дълбоко се съмнява, че Клодия изобщо някога ще се научи да го прави.
Този път Анаид се задави и закашля.
— Искаш да кажеш, че освен Валерия само аз съм се преобразила?
— Селене правеше опити да се научи, но трябваше да се връща.
Когато чу името на майка си, Анаид усети да я облива особено топло чувство.
— Значи Селене е помолила Валерия да ме научи.
Аурелия се изправи и взе хавлиената си кърпа.
— Не си ли даваш сметка, че Валерия не те научи на нищо?
— Как да не ме е научила?
— Преобрази се пред теб, но не ти каза как да го направиш.
Анаид не искаше да се възприема като различна. Винаги се бе чувствала зле, знаейки, че не е като другите. Искаше да бъде обикновена магьосница, една от всичките, а не нещо изключително и рядко срещано.
— Както и аз не те научих на умението да се делиш на множество илюзорни образи. Ти сама опита и сама се научи.
Анаид се заоправдава:
— Всъщност това се постига, като приложиш същия принцип. Въпрос на воля и концентрация.
— И на могъщество.
Анаид се хвана за главата.
— Не трябваше да ми го казваш.
Аурелия упорстваше:
— Ти си дъщерята на избраницата. Наследила си нейното могъщество и трябва да се научиш да го контролираш и да си служиш с него.
— Да, но я няма, за да ме научи.
Аурелия се разчувства:
— Наясно съм, но на всички ни е известно, че ти си единствената, която може да й помогне.