Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Криселда се възпротиви:
— Нали не възнамерявате да оставите Анаид сама да спасява Селене?
Мъдрата Корнелия я успокои:
— Криселда, знаеш, че имам пълна вяра в теб, но трябва да разбереш, че единствената ни надежда е пророчеството на Росебуд да се изпълни.
Лукреция разсъждаваше на глас:
— Съгласни сме, че момичето не бива да загуби обичта към майка си, затова трябва да го държим в неведение за истинското положение.
— Предлагам, след като я посветихме в магьосничеството и след като я взехме под свое покровителство, да й доверим тайните си, щом като поема на плещите си тежката задача да спаси избраницата и да я върне на нейната общност — предложи Валерия. — Моят клан вече й довери тайната на водата.
Корнелия прие предложението:
— Ще я посветим в тайната на въздуха.
Лукреция даде одобрението си:
— Освен в бойното изкуство ще я посветим и в тайната на огъня.
— А ако въпреки всичко се провали? — изрази страховете си Криселда.
— Да се закълнем — тихичко промълви Валерия.
— Необходимо ли е? — жално проплака Криселда.
Трите матриарши се спогледаха и кимнаха в знак на съгласие. Криселда извади своето атаме и преряза китката си. Всмукна от кръвта, а после я протегна и към своите посестрими да сторят същото.
— Кълнем се в кръвта на Криселда, която от този момент ни обединява, че ще браним с живота си мисията, възложена на Анаид и на Криселда — нейната наставница от рода Цинулис.
— Аз, Криселда, тържествено се заклевам да бъда достойна и непоколебима и да изпълня присъдата, която Омар произнасят срещу предателката Селене — измамната избраница. Ако поръчението на Анаид претърпи неуспех, се задължавам да ликвидирам Селене със собствените си ръце.
Глава двадесет и първа
Рожденият ден
Трактат на Макколийн
Когато една комета се приближи до Слънцето, повърхността на ядрото започва да се нагрява и летливите вещества се изпаряват. Така отделените молекули повличат със себе си твърди частици, които оформят опашката на кометата, съставена от газ и прах. Кометата разперва блестяща опашка; която понякога достига до милиони километри в пространството.
Именно затова, когато тълкуваме пророчеството на Ома, сме твърдо убедени, че първият стих известява идването на кометата.
„Небесната вълшебница ще среше сребристите си коси, за да я посрещне“.
Последните проучвания на учените от американските обсерватории върху кометите Кохоутек и Хякутаке ни дават основание да смятаме, по моето скромно мнение; че пристигането на кометата, предвещано в пророчеството на Ома, наближава. То ще бъде небивало и неповторимо явление, Слънцето никога повече няма да я види да се приближава до него, поради прекалено големите изменения в първоначалните й орбити, причинени от силната гравитация на газообразните гиганти от външната Слънчева система.
Вечерта когато Анаид се върна, Клодия я чакаше будна в леглото си, беше запалила нощната лампа и се правеше, че чете. Изглеждаше неспокойна, силно разтревожена.
Преди да излезе от стаята, Валерия целуна Клодия и направи опит да й се извини:
— Следващото посвещаване ще бъде твоето, обещавам.
Клодия нищо не каза. Обичаше да я измъчва. Знаеше, че майка й се терзае, задето е принудена да постави Анаид пред собствената си дъщеря, и я караше скъпо да си плати за това, като я наказваше с мълчанието си.
Щом Валерия затвори вратата, след като им пожела „лека нощ“ Клодия скочи от леглото и без дори да каже една дума на съкафезничката си, се облече и започна да се гримира. Трепереше като лист.
— Ще ходиш ли някъде?
— Не, правя се на красива, за да те прелъстя.
Анаид се опита да не й обръща внимание, но не можа.
— Не е необходимо да се държиш толкова лошо с майка си.
— Не се бъркай, където не ти е работа.
Анаид обаче искаше да се бърка. Церемонията така я беше заредила с адреналин, че не можеше да заспи.
— Къде отиваш?
— На рожден ден.
В този момент Анаид изпита завист. Клодия я канеха на купони, а нея не.
Имаше обаче нещо, което не се връзваше.
— А защо се измъкваш тайно?
— Мислиш ли, че щях да се крия, ако майка ми ме пускаше да отида на купона?