Жестокият месец

– Мислите ли да се местите още? – измърмори Габри.

– Вечерта едва започва – усмихна се Гамаш. После се обърна към Жана: – Да ви почерпя нещо?

– Кафето ми стига, благодаря.

– Мислехме да поръчаме аперитив. Нощта предразполага – отбеляза Гамаш и погледна към прозореца, в който се отразяваше вътрешността на бистрото.

Старите стъкла потрепериха от поредния порив на вятъра, а леко почукване подсказа, че градушката още не е спряла.

– Боже – въздъхна Габри, – как може да живеем в страна, която ни причинява това?

– За мен еспресо, коняк и бенедиктин – поръча Бовоар.

Гамаш погледна медиумката. Незнайно защо в компанията му Жана се чувстваше, сякаш е с баща си или може би с дядо си, въпреки че главният инспектор едва ли бе с повече от десет години по-възрастен от нея. В него имаше нещо старомодно, сякаш идваше от друга епоха. Запита се дали му е трудно да оцелява в този свят. Едва ли.

– С удоволствие ще пийна и аз. Бих искала... – Замисли се за момент, като погледна рафта с алкохолни напитки зад бара. Ликьор „Тиа Мария“, мента, коняк. Обърна се към Габри. – Чаша коантро, s’il vous plaît.

Гамаш също поръча и тримата започнаха да обсъждат времето, Източните провинции и състоянието на пътищата, докато напитките им пристигнат.

– Винаги ли сте били медиум, мадам Шове? – попита Гамаш, след като Габри се отдалечи неохотно.

– Мисля, че да, но бях на десет, когато за първи път осъзнах, че не всички виждат света, както аз.

Жана вдигна чашката към носа си и подуши течността. Имаше дъх на портокал, сладък и някак топъл. Очите ѝ се насълзиха от самата миризма. Вдигна напитката до устните си и ги накваси с гъстата течност. Свали чашата и ги облиза. Искаше този момент да продължи вечно. Тези вкусове, аромати, гледки. Компанията.

– Как разбрахте?

Рядко говореше за тези неща, но пък и хората рядко я питаха. Замисли се, втренчена в Гамаш за няколко минути.

– Бях на рожден ден на приятелка – заговори след малко. – Погледнах опакованите подаръци и установих, че знам какво има във всеки от тях.

– И ако бяхте си замълчали, всичко щеше да е нормално – досети се Гамаш, като се вгледа по-внимателно в нея. – Но вие не сте го сторили.

Бовоар леко се стъписа от тази ясновидска способност на шефа си. Все пак нали на него бяха казали, че е роден с було. След като Никол се измъкна и хукна към пансиона, той бе прекарал целия следобед в интернет, за да проучва за родените с було. Имаше всякаква информация. Пусна търсене в гугъл и всичко си дойде на мястото. Животът ни сервира изненади всеки божи ден.

Отначало си мислеше, че Жана има предвид, че е роден с някаква глупаво покривало за булки. Но после на монитора се появи нещо по-зловещо.