Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Когато забеляза в огледалото си рязкото кривване на предните фарове на колата, Лув веднага разбра какво се бе случило - знаеше, че трябва да се върне. По това време на нощта нямаше кой да даде първа помощ на ранените, ако има такива. Не можеше да ги остави да страдат. Длъжен беше по­не да провери дали има ранени и ако се наложи, да се обади на полицията. Дениз ще трябва да почака.

Най-сетне намери удобно място и обърна колата. Пред­ните фарове на другата кола повече не се виждаха. Когато се приближи до мястото на сблъсъка, забеляза, че там е прис­тигнала още една кола, което веднага го освободи от задъл­жения към ранения. Сега раненият - ако имаше такъв - бе нечия друга отговорност, и той можеше спокойно да завърти колата обратно и да продължи пътя си. Намали скоростта, когато се приближи, и внезапно осъзна, че извън пътя лежи полицейска кола, и в светкавичен, пълен с паника проблясък, разпозна Тий и Бекер край ударения елен, и двамата вторачи­ли погледи в колата му. Той инстинктивно обърна лице, опит­вайки се да се прикрие с рамо, докато натискаше газта. Взе рязко завоя и те останаха зад извивката, но мозъкът му пре­пускаше бясно. Тий и Бекер в две коли след него посред нощ на същия път в неговата посока?! Не бе съвпадение. Следва­ли са го, което означава, че някак са разбрали за колата. Как­во друго биха могли да знаят? Нямаше начин да са узнали кой е той - иначе щеше вече да е в ареста. Следвали са го, за да разберат кой е и какво ще стори, което означаваше, че са още в мъгла. Тоест той беше все още в безопасност. Стига да им избяга сега. Без да откъсва поглед от огледалото за задно виждане, той зави, след това почти веднага направи нов за­вой, като загаси предните фарове и кара известно време само на габарити.