![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— А ти си вече готова - отвърна Бекер кисело. - Да смятам ли същото?
— Не си в много добро настроение тази сутрин, господине. Загубил си някъде лекия хумор, който те правеше толкова интересен събеседник. Удоволствие беше да се говори с тебе.
— Реших, че ти ще предоставиш достатъчно удоволствие и за двама ни.
— Бих могла - отвърна тя и тръгна към тенискорта. Не си даде труд да погледне назад, за да провери дали Бекер я следва. - Поне някои хора твърдят, че имам данни в това отношение. Не за Станли, за някои други.
— Да не би да си решила да изиграем сет или два или може би - кой знае - все пак ще поговорим, май? - запита заядливо Бекер, когато тя се отпусна на стола край корта. Това веднага зае поза, характерна за актриса или модел - досега Бекер не бе забелязал жена извън тези две професии да седи, кръстосала крака по този начин.
— Икономката е в къщата - отвърна тя. - Искаме ли някой да ни чуе?
— Не, разбира се. Предпочитаме да ѝ предоставим вълнуваща гледка от прозореца и възможност да даде воля на въображението си... Какво знаеш за Карин и съпруга си?
— Направо на въпроса, нали? Няма повече празни приказки, ала-бала... - Това се облегна назад и протегна лениво крака пред себе си. Бекер разбираше, че тя не само съзнава впечатляващата сила на красотата им, но бе напълно наясно, че и той я усеща. - Какво знаеш за тях?
— Нищо. Дори не съм сигурен дали наистина има нещо, което си струва да се знае.
— Не, знаеш. Иначе нямаше да бъдеш тук, нали?
— Вероятно не.
Тя му се усмихна, очевидно неразвълнувана от липсата на интерес към нея..
— Нямаше да дойдеш тук само заради мен. Аз не съм добра компания.
Направи пауза, изискваща опровержение.
— Ти си наред - отвърна нетърпеливо Бекер.
— Колко галантно.
— Тòва... Тòва, моля те, кажи ми, ако знаеш нещо за съпруга си и жена ми...
— Правилно ли усещам едно недоизказано „или“ в края на това изречение?
— Или ще убия Станли безпричинно.
— Обещаваш ли?
— Има ли сериозна причина да го направя?
— Защо всички винаги искат да убият Станли, а толкова рядко проявяват готовност да убият жените си?
— Обичам жена си.
— Знам. И най-странното нещо в цялата история е, че аз обичам съпруга си.
Бекер седеше неподвижно и се опитваше да контролира нетърпението си, като регулира дишането си.
— Да започна ли със Станли? - запита тя.
— Хубаво, давай.
— Надявам се, че имаш достатъчно време на разположение - подхвърли тя.
21.
Тий изпълзя неохотно от дебрите на съня: жена му Мардж тресеше енергично рамото му.
— Онова нещо запищя - побърза да обясни тя. - Каза да те събудя.
В тъмнината на спалнята святкаше и загасваше червена светлинка и се носеше непрестанното пиукане на приемателя, поставен върху телевизора.
— Хиляди дяволи! - възкликна Тий и скочи от леглото напълно събуден. - Откога святка и пищи?
— Може би от минута.
Тий нахлуваше светкавично дрехите си.
— Защо не ме събуди веднага?
— Събудих те.
— Каза, че пищи от минута!
— Първо трябваше да се събудя аз самата... Задължително ли е да хукваш посред нощ като...
— Надявам се, не смяташ, че го правя за кеф.
Мардж го погледна, както не го бе поглеждала от години.
— Тий, не тръгваш на среща с някого, нали?
— Напротив. Ще се срещна с Бекер и - ако имаме късмет - с господин Семката.
— Не се срещаш с някоя жена, нали?
Тий се наведе да върже връзките на обувките си, избягвайки погледа на жена си.
— За бога, Мардж.
— Срещаш ли се?
— Както съм сега? Наполовина събуден? Излизам служебно - ще следим кола, която...
— Нямам предвид тая нощ.
— Твърде стар съм за такива глупости - заяви той на път към вратата. Мардж бе измъкнала стъпало извън завивката и той се спря за миг да го докосне леко, опитвайки се да омекоти по този начин резкия си тон. - Защо да се срещам с някоя друга, когато имам теб? Трябва да съм луд!
Тя издърпа чаршафа над глава, за да скрие болката в очите си.
— Ще изключиш ли поне това нещо?
Тий грабна приемателя и излезе от спалнята, като все още придърпваше дрехите си оттук-оттам. Телефонира на Бекер от колата.
Бекер прекара нощта в борба с отровата, вляна така щедро от Тòва. Не ѝ вярваше. „Няма да повярвам без доказателства“ - повтаряше си той, но знаеше, че вече бе почти приел подхвърленото от нея за достоверно. Карин мълчеше за срещата си с Корн. По едно време като че ли щеше да я спомене, но в крайна сметка не го направи. Дал ѝ беше достатъчно възможности да го стори. Когато подхвърли за срещата си с Тòва, тя би могла да спомене - ако беше поискала, - че е била със съпруга и. Ако наистина е била. Не бе сигурен - а ако не е била? Дори не можеше да заяви със сигурност, че отдалечаващата се кола бе излязла от неговата алея. Покрай този път имаше и други къщи. Освен това не се знае кой е бил в нея...