Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Руснакът вдигна рамене щастливо.

— Така играта става по-интересна, смята Григорий. Билярдът е игра на сръчност. Маменето изисква сръчност. Защо маменето да е измама? — Тази логика бе квинтесенция за Берман. — Добре, добре. Ще те заведа у дома, да? Имам фантастичен Ай Би Ем. Суперкомпютър. Ще потърсим пеперуда.

— Ще открием пеперуда — отговори Янсън спокойно, но без съмнение оказвайки натиск.

Берман живееше сред разкош в Лондон, след като бе успял да натрупа състояние, надхвърлящо многократно състоянието на престъпните си съдружници, с които бе започнал в началото. Но това нямаше да е възможно, ако Янсън не го беше оставил да се измъкне. Не беше нужно да му го напомня. Берман знаеше какво му дължи. Никой друг не притежаваше толкова тънък усет за дългове и кредити като кипящия от енергия бивш счетоводител.

#      Форт Мийд, Мериланд

Санфорд Хилдрет нямаше време, както винаги. От три години негов шофьор беше Дани Калахан, който би се изненадал само ако шефът му не закъснееше.

Калахан беше част от ограничен кръг шофьори, които обслужваха топразузнавачите на Съединените щати. Всеки от тях беше проверен до девето коляно. Никой нямаше жена и деца. Всички бяха преминали бойна подготовка, както и курсове по охрана и диверсионна тактика. Инструкциите бяха безапелационни: да пазят пътниците си с цената на собствения си живот. Хората, които возеха, съхраняваха в главите си най-важните тайни на страната и от тях зависеше до голяма степен сигурността на цялата държава.

Дългата черна лимузина, която обслужваше трима пътници, беше бронирана. Отстрани бронята беше подсилена с метални обкови, тъмните стъкла можеха да издържат куршуми четиридесет и пети калибър, изстреляни от упор. Гумите бяха специална изработка, херметически затворени, с отделни клетки, за да не може въздухът да издиша прекалено бързо. Но от решаващо значение за сигурноста на пътниците беше не автомобилът, а уменията на шофьорите.

Калахан бе един от тримата мъже, прикрепени към заместник-директора на Службата за национална сигурност Санфорд „Санди“ Хилдрет, който не криеше, че предпочита именно него. Дани познаваше преките пътища, беше наясно кога може да увеличи скоростта малко повече от позволеното. Дани можеше да го закара от Форт Мийд до вкъщи десет-петнайсет минути по-бързо от останалите. Фактът, че имаше медал за войната в Персийския залив вероятно също бе от значение за Хилдрет. Хилдрет никога не бе воювал, но харесваше мъжете, които бяха участвали в битки. Двамата не разговаряха много-много, макар че обикновено преградата между шофьорската кабина и отделението за пътниците не стоеше вдигната.